— Сигурно са нещо като голяма лодка, приспособена за живеене.
— Само че обикновено такава лодка се движи на собствен ход — поясни брадатият рибар. — А аз имам лодка, в която може да се живее и има добър двигател, монтиран в корпуса й. Ваша е, ако решите, че ще ви послужи. И тъй като смятате да я използвате за доброто на страната, ще ви я дам безплатно. Стига само да ми я върнете в състоянието, в което ще я получите.
— Мисля, че човекът ни прави предложение, което не бива да отхвърляме — вметна Джордино, който междувременно беше напуснал компанията си и слушаше разговора.
— Благодарим ви — рече чистосърдечно Пит. — Приемаме.
— Ще намерите шантибота на около километър и половина нагоре по Ачафалайа, на левия бряг, завързана за пристан, на който пише „Пристанът на Уилър“. До него има малка кораборемонтна работилница и бакалия, чийто собственик е стар мой приятел и съсед и се казва Дъг Уилър. Можете да си купите провизии от него. Аз пък ще се погрижа да заредя лодката с гориво. Ако някой вземе да ви разпитва, просто кажете, че сте приятели на Байу Кид. Така ме наричат хората тук. С изключение на друг мой стар приятел, с когото ходим на риба, Том Стрейт, бармана. Той продължава да ме нарича с истинското ми име.
— Двигателят мощен ли е достатъчно, за да се движи срещу течението на реката? — попита наивно Пит.
— Мисля, че лодката ще ви свърши работа.
Пит и Джордино се въодушевиха и благодариха на стария рибар за съдействието му.
— Ще върнем лодката ви във вида, в който ще я вземем — обеща Пит.
Джордино се пресегна и се ръкува със стареца. Когато заговори, в гласа му прозвуча нехарактерно за него умиление.
— Мисля, че никога няма да узнаете колко хора ще спечелят от вашата любезност.
Рибарят поглади брадата си и махна с ръка.
— Радвам се, че мога да помогна. Желая ви успех, момчета! Незаконният бизнес, особено с човешки същества, е гнусен начин за печелене на пари.
Той проследи с поглед Пит и Джордино, които напуснаха „Рибен кей на Чарли“ и потънаха в нощта. Той остана на мястото си и довърши бирата си. Денят му беше дълъг и той се чувстваше уморен.
— Научи ли нещо на бара? — поинтересува се Пит, когато двамата продължиха по една алея към оживена улица.
— Тукашните хора не са настроени приятелски към „Кин Шан маритайм“ — отвърна Джордино. — Китайците отказвали да използват труда им или корабните им дружества. Целият трафик от шлепове и влекачи от Сунгари се осъществява с китайски плавателни съдове и екипажи, които живеят на пристанището и изобщо не стъпват в Морган Сити. Сред местните жители се натрупва гняв, който вероятно много скоро ще избухне в малка война, ако Кин Шан не започне да проявява уважение към жителите на енорията Сейнт Мери.
— Съмнявам се Шан да има афинитет към сприятеляване със селяни — изсмя се Пит.
— Какъв е планът ни?
— Първо, трябва да си намерим легло с включена закуска. После, щом изгрее слънцето, се качваме на шантибота, тръгваме нагоре по реката и започваме да проучваме внимателно водния канал, водещ за никъде.
— А Бартоломо? Не си ли любопитен да видиш дали именно там не стоварват човешкия си товар шлеповете?
— Любопитен, да, но безразсъден, не. Ние няма да спазваме срокове. Ще огледаме Бартоломо, след като проучим канала.
— Ако искаш да проведем подводно проучване, ще ни е нужна водолазна екипировка — отбеляза Джордино.
— Веднъж установим ли се, ще се обадя на Руди да ни донесе по един комплект.
— Ами Бартоломо? Ако установим, че старата захарна фабрика е разпределително депо за незаконно вкараните чужденци, тогава какво?
— Тогава ще прехвърлим досадната работа по провеждане на внезапна проверка на агентите от СЕН, но едва след като направим удоволствието на адмирал Сандекър лично да съобщи на Питър Харпър, че НЮМА е разкрила още една от непозволените операции на Кин Шан без чужда помощ.
— По моему това се казва поетична справедливост.
Пит се усмихна на приятеля си.
— Сега идва трудната част.
— Каква трудна част?
— Трябва да намерим такси.
Докато стояха на тротоара, Джордино обърна глава и погледна през рамо към кръчмата.