— Не ти ли се стори познат старият рибар?
— Сега, като ме попита, наистина ми се стори познат.
— Така и не го попитахме как му е името.
— Следващия път, като се видим, ще го питаме дали не сме се срещали някъде — отвърна Пит.
В кръчмата на Чарли старият рибар погледна към бара, когато барманът се провикна към него.
— Ей, Къслър, още една бира?
— Защо не? — кимна старият човек. — Още една халба, преди да поема по пътя си, няма да ми навреди.
33.
— Ето го и нашия далечен от дома ни дом — подметна Джордино, като видя шантибота, който двамата с Пит бяха наели от възрастния рибар. — Колкото клозет в селски двор в Северна Дакота.
— Може да не е луксозен, но пък е функционален — рече Пит, докато плащаше на шофьора на таксито и оглеждаше старовремската лодка, завързана в края на разнебитен, хлътнал кей, издаден от речния бряг върху подгизнали дървени пилони. Край нея няколко алуминиеви рибарски лодки се поклащаха в зелената вода, по извънбордовите им двигатели се виждаха петна от ръжда и грес от дълга и непрекъсната употреба.
— Сурови условия на живот! — изпъшка Джордино от тежестта на подводната екипировка, която вадеше от багажника на таксито. — Без парно, без климатична инсталация. Обзалагам се, че в това корито няма и течаща вода, нито ток за осветление или за телевизор.
— За какво ти е течаща вода? Можеш да се къпеш в реката.
— Ами за тоалетната?
— Използвай въображението си — усмихна се Пит.
Джордино посочи малка антена на покрива.
— Радар! — смънка той смаян. — Той имал радар!
Корпусът на шантибота беше широк и плосък — като на малък шлеп. Черната боя беше силно надраскана от стотиците търкания до пилоните на кея и до други лодки, но тази част от дъното й, която се виждаше под водолинията, беше чиста от морско обрастване. Квадратната постройка с прозорци и врати, която представляваше къщичката, се издигаше на малко над два метра. Избелелите от времето сини стени бяха почти наравно с бордовете на корпуса. Малка веранда с навес на носа се перчеше с градински столове. Над нея, разположен в средата на покрива на къщичката, сякаш добавена в последния момент, се виждаше ниска постройка, наподобяваща команден мостик, която служеше като тавански прозорец и малка лоцманска кабина. На покрива лежеше къс скиф с гребла, завързани наопаки. От задния край на къщата излизаше черен кюнец на тумбеста печка с дърва.
Джордино заклати тъжно глава.
— Спал съм на автобусна седалка, която е била далеч по-удобна. Ритни ме, когато пак започна да се оплаквам от мотелската си стая.
— О, имай малко вяра, престани да хленчиш. Повтаряй си, че всичко това не ни струва нищо.
— Трябва да призная, че то никак не е маловажно.
Пит поведе вечно мрънкащия Джордино към лодката.
— Иди да качиш екипировките ни и изпробвай двигателя. Аз ще прескоча до бакалията да купя провизии.
— Не мога да чакам да видя нашия мотив в действие — пак измърмори Джордино.
Пит мина по дъсчена пътека през двора на ремонтна работилница, водеща надолу към реката. Един работник полагаше нов пласт противообрастваща боя върху кила и корпуса на дървена рибарска лодка, поставена в шейна върху релси. В съседство Пит стигна до дървена постройка с табела, на която пишеше: „Пристанът на Уилър“. Дълга веранда обточваше постройката, която се издигаше от земята върху редица от къси колове. Стените бяха боядисани в яркозелено, капаците на прозорците — в жълто. Когато влезе вътре, Пит се изуми, че толкова много стока е вместена в такова малко пространство. Корабните резервни части заемаха единия край на магазина, а риболовните и ловджийски принадлежности — другия. Средата беше отредена за хранителните стоки. До едната стена имаше голям хладилник, натъпкан с пет пъти повече бира, отколкото с безалкохолни напитки и млечни произведения.
Пит взе една кошница и на бърза ръка я напълни с продукти, които щяха да стигнат за него и Джордино най-малко за три-четири дни. Като повечето мъже сигурно купи много повече, отколкото можеше да изяде. След като постави препълнената кошница на плота до касата, той се представи на едрия собственик на магазина, който подреждаше консерви.
— Господин Уилър, казвам се Дърк Пит. С един мой приятел взехме назаем шантибота на Байу Кид.
Уилър прекара пръст по мустаците си и му подаде ръка.