За ловджията в кану или каяк, който гребе през мочурищата на южна Луизиана, номерът беше да намери твърдо парче почва, върху която да опъне палатката си. Водна леща и нарцис изпълваха по-голямата част от откритата вода, горички се издигаха от смрадливата кал. Твърда почва нямаше. Едва зад сигурността на хилядите километри системи от диги хората развиваха земеделие и строяха ферми и градове. Пит за първи път виждаше такъв пейзаж.
Денят беше приятно студен, с лек ветрец, който диплеше повърхността на водата. Часовете се точеха дълги, сякаш времето беше безкрайно като космоса. Но колкото и идилична да беше реката, на двамата с Джордино им предстоеше сериозна работа, която лесно можеше да стане причина за смъртта им. Не биваше да допускат никакви грешки в плана за разузнаването на загадъчния канал.
Минути след пладне Пит занесе сандвич със салам и бутилка бира на Джордино в малката кормилна рубка на покрива. Пит му предложи да поеме управлението, но Джордино не пожела и да чуе — личеше си какво удоволствие изпитва да бъде на щурвала, затова Пит се върна на верандата.
Макар привидно времето да нямаше значение, часовете на Пит не минаваха напразно и безцелно. Залови се да приготви леководолазните екипировки, после разопакова и настрои регулаторите на малкия АПА, който бе използвал в езерото Орион. Накрая извади очилата за нощно виждане от калъфката им и ги постави върху една от възглавниците на старото канапе.
Минаваше пет часа следобед, когато Пит влезе в къщичката и застана в подножието на стълба, водеща към лоцманската кабина на покрива.
— Остава половин миля до устието на канала — предупреди той Джордино. — Продължи още малко до следващото разклонение, после направи завой надясно.
— Как се казва разклонението? — попита Джордино.
— Хукър, но не си прави труда да търсиш упътваща табела. След около шест мили ще стигнеш до обозначен на картата изоставен пристан със затворен петролен кладенец край него. Там ще завържем лодката и ще вечеряме, докато чакаме да се стъмни.
Джордино мина покрай дълга върволица от шлепове, бутани от огромен тласкач по течението на реката. Капитанът наду веднъж въздушната свирка за поздрав, уверен, че собственикът на шантибота е на борда. Пит, който междувременно се бе върнал на стола си на носа, му помаха в отговор. После взе бинокъл и започна да оглежда канала, докато прекосяваха устието му. Той беше прокопан в съвършено права отсечка, широка около петстотин метра — приличаше на зелен килим, постлан на хоризонта. Ръждясала верига, закачена на два бетонни стълба, бе опъната пред устието. Високи табели с големината на билбордове предупреждаваха с червени букви на бял фон:
МИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО
ВСЕКИ, ЗАЛОВЕН В СОБСТВЕНОСТТА НА „КИН ШАН МАРИТАЙМ“, ЩЕ БЪДЕ ПОДВЕДЕН ПОД ОТГОВОРНОСТ
Как няма да мразят Кин Шан местните жители, помисли си Пит. Той не можеше да си представи, че местният шериф ще седне да арестува свои приятели и съседи, задето са ловели риба или ловували в чужда собственост.
След четирийсет минути Джордино намали скоростта, измъкна тромавата лодка от тясното разклонение Хукър и бавно насочи плоския, леко скосен нос към останките от бетонен кей на ниския бряг. Върху бетонните пилони се виждаше щампован надпис:
ПЕТРОЛНА КОМПАНИЯ „ЧЕРОКИ“, БАТЪН РУЖ, ЛУИЗИАНА
Шантиботът нямаше котва, затова те извадиха дългите пръти, служещи за парапети на преходните мостчета, и ги забиха в тинята. После вързаха въжетата на лодката за тях. Най-накрая от лодката до твърдата почва бе прехвърлена дебела дъска-стълба.
— Имам обект на радарния екран, който се движи през блатото от югоизток — съобщи невъзмутимо Джордино.
— Те идват откъм Загадъчния канал.
— И то доста бързо — уточни Джордино.
— Охраната на Шан не си губи времето и ни е погнала. — Пит влезе вътре и се върна с широка квадратна риболовна мрежа с отвесни опори, която бе открил на верандата. — Измъкни Ромбърг навън, а ти вземи в ръка бутилка бира.
Джордино погледна към мрежата.
— Какво, да не смяташ да уловиш кораби за вечеря?
— Не — отвърна Пит, забелязвайки отражение от залязващото слънце върху лъскав предмет доста далеч в океана от трева. — Номерът е да изглеждам така, сякаш знам какво правя.
— Това е или хеликоптер — съобщи отново Джордино, — или моноплан.