— Прекалено ниско се движи, по-скоро е ховъркрафт.
— Навлезли ли сме в собствеността на Кин Шан?
— Според картата се намираме на цели триста метра от границата на собствеността им. Сигурно ще се доближат само да ни предупредят.
— Какъв ни е сценарият?
— Аз влизам в ролята на ловец на краби, ти — на беден земеделски работник, който се налива с бира, а Ромбърг ще си бъде Ромбърг.
— Не е лесно на италианец да се прави на френски каджун.
— Ще се справиш някак.
Кучето се оказа отзивчиво — излезе на верандата, но не от послушание, а от нужда. То мина бавно по дъската стълба и се облекчи. Хрътката явно има железен мехур, помисли си Джордино, щом издържа толкова дълго. В този момент Ромбърг изведнъж наостри уши, излая към един заек, който пробяга през тревата, и го подгони.
— Ще видиш награда друг път, Ромбърг! — извика Джордино след кучето, което отпраши по пътеката покрай брега. После се тръшна на един стол, свали гуменките и чорапите си и вдигна крака върху леерното ограждане с бутилка „Дикси“ в едната ръка.
Заели позиции — Пит със стария си 45-милиметров колт, скрит в една кошница в краката му и покрит с парцал, и Джордино с 12-калибровата пушка от хангара, която лежеше под възглавницата на стола му — наблюдаваха как черната точка, която се оказа ховъркрафт, се уголемява, докато летеше ниско над тресавищата, като разлюляваше и оставяше след себе си ивица от повалени тръстики. Това беше амфибийно транспортно средство, приспособено да се движи по вода и суша. Задвижва се от сдвоени самолетни двигатели с винтове на кърмата и е снабден с въздушна възглавница. Управлението на ховъркрафта се извършва чрез комплект от кормила, подобни на самолетните. Пит и Джордино виждаха с каква лекота и бързина напредваше над мочурищата и калните равнини.
— Много е бърз, наистина — отбеляза Пит. — Може да развива скорост до осемдесет километра в час. Дълъг е около шест метра, има малка кабина, която, както преценявам, може да побере шестима души.
— И никой от тях не е усмихнат — измърмори Джордино, когато ховъркрафтът се приближи до шантибота и намали ход. В този момент Ромбърг изскочи от мочурливата трева, лаейки като бесен.
— Добрият ми той, Ромбърг. Налетя право на следата — подметна Пит.
Ховъркрафтът спря на три метра от тях, с половината корпус в блатистото разклонение. Шумът на двигателите му стихна до приглушено мъркане. Петимата мъже на борда носеха оръжия през рамо в същите униформи като на охранителите на Кин Шан, с които Пит се бе сблъскал край езерото Орион. Почернелите от слънцето им лица имаха азиатски черти, никой не се усмихваше.
— Какво правите тук? — попита единият от тях със сурово лице на безгрешен английски. На раменете и на кепето му имаше отличителни знаци на висок чин и приличаше на човек, който с удоволствие ще забива карфици в живи насекоми, човек, който само чака възможност да застреля друго човешко същество. Той погледна Ромбърг със свиреп блясък в очите.
— Забавляваме се — отвърна Пит язвително. — Какъв ви е проблемът?
— Това е частна собственост — каза с леден глас капитанът на ховъркрафта. — Не можете да престоявате тук.
— Аз пък случайно разбрах, че земята около разклонението Хукър е собственост на петролната компания „Чероки“.
Капитанът се обърна към хората си и избъбри нещо на китайски. После пристъпи крачка и съобщи:
— Качваме се на борда.
Пит се напрегна и се приготви да грабне стария колт. В следващия миг осъзна, че това изявление е лъжливо. Джордино обаче не се хвана на въдицата.
— Ще се качите, друг път! — рече той заплашително. — Нямате никакво право. А сега си вдигнете задниците оттук, докато не съм се обадил на шерифа.
Капитанът огледа очукания шантибот и избелелите и вехти дрехи на Пит и Джордино.
— Да не би да имате радио или клетъчен телефон на тая лодка?
— Имаме сигнален ракетен пистолет — отвърна Джордино, почесвайки се въображаемо между пръстите на единия си крак. — Изпращаме сигнални ракети и представителите на закона се втурват насам.
Китаецът присви очи.
— Малко ми е трудно да го повярвам.
— Пренебрежителното ви отношение към интелектуалната безпогрешност няма да ви доведе доникъде.
Онзи се стегна.
— Какво казахте? — попита той гневно. — Я повторете!
— Казах да ни оставите на мира — изрече провлачено Пит. — Ние не правим нищо лошо.