Последва ново кратко събеседване. После капитанът насочи пръст към Пит.
— Предупреждавам ви: не навлизайте в собствеността на „Кин Шан маритайм“.
— Че кому е притрябвало? — озъби му се Джордино. — Вашето дружество опустоши околността, унищожи рибата и прогони дивия животински свят с тия ваши разкопки. Тъй че, за кво ни е да влизаме?
Китаецът грубо обърна гръб и ги остави. В същия момент първите капки дъжд започнаха да потропват по покрива на шантибота. Той хвърли още един убийствен поглед към продължаващия да лае Ромбърг и каза нещо на екипажа си. Двигателите бяха форсирани и ховъркрафтът започна да се оттегля по посока на канала. След миг той изчезна от поглед, а дъждът рукна и образува плътна завеса.
Джордино остана на мястото си, за да се наслаждава на пороя, който шибаше голите му крака, вдигнати над ограждането, но побърза да се свие на кълбо, за да се предпази от пръските, които се разхвърчаха във всички посоки, когато Ромбърг отърси мократа си козина.
— Бляскаво изпълнение направихме. Само дето ти по едно време доста се поизхвърли.
Пит се разсмя.
— Е, малко остър и необуздан хумор винаги наежва хората.
— Да, ама това можеше да ни издаде.
— Аз целях да запишат високомерието ни. Видя ли видеокамерата отгоре на кабината им? В този момент нашите снимки бяха изпращани по сателита до главните квартири по охраната на Кин Шан в Хонконг, за да проверят кои сме. Жалко, че няма да можем да видим лицето на Шан, когато го уведомят, че си врем носовете в друг от уязвимите му проекти.
— Значи нашите приятелчета ще се върнат.
— Бъди сигурен в това.
— Ромбърг ще ни пази — подхвърли шеговито Джордино.
Пит се огледа за кучето и го видя свито на кравай вътре в къщичката, без да помръдва, и отвърна:
— В което аз сериозно се съмнявам.
34.
След като пороят отмина и последните лъчи на слънцето изчезнаха отвъд мочурищата на запад, Пит и Джордино изместиха шантибота в един тесен приток на разклонението Хукър и го вързаха под огромна топола, за да го скрият от радиолокатора на ховъркрафта. После замаскираха плавателния съд с тръстики и мъртви клони от тополата. Ромбърг се оживи, когато Пит го нахрани с пълна купа морски вълк. Джордино му беше предложил малко хамбургер, но той не го докосна и лакомо се нахвърли на рибата.
Пит затвори капаците и закачи одеяла на прозорците и вратите, за да не се вижда светлината вътре, после разгърна топографската карта върху масата за хранене и започна да крои план за действие.
— Ако охраната на Шан действа както се очаква, те би трябвало да са разположили команден пункт някъде покрай бреговете на канала, или по-вероятно в средата, за да имат непосредствен поглед към двата му края за местните нарушители.
— Каналът си е канал, както и да го наречеш. Какво точно търсиш?
Пит сви рамене.
— Твоето предположение сигурно съвпада с моето.
— Трупове като онези, които си открил в езерото Орион?
— Господи, дано не е това! — рече мрачно Пит. — Но ако Кин Шан вкарва тайно чужденци през Сунгари, бъди сигурен, че има някъде наблизо място, където ги убива. В мочурищата лесно могат да се скрият трупове. Но според Дъг Уилър няма никакъв трафик на плавателни съдове от реката към канала.
— Кин Шан не е прокопал трийсет километра окоп в безплодно занимание.
— Най-малко той! — рече язвително Пит. — Скритият подтекст е в това, че три километра от изкопания нанос са му били напълно достатъчни, за да построи Сунгари. И въпросът е: защо е прокопал останалите двайсет и седем километра?
— Откъде започваме? — попита Джордино.
— Ще вземем скифа, защото вероятността да ни открият чрез охранителните им системи е много по-малка. Затова натоварваме всичко необходимо и потегляме по разклонението Хукър до мястото, където то се влива в канала. Оттам продължаваме на изток към Калзас. След като видим каквото има за гледане, се връщаме обратно към Ачафалайа до шантибота.
— Те сигурно имат детектори за откриване на нарушители.
— Разчитам да използват същата ограничена технология като тази край езерото Орион. Ако имат лазерни детектори, развивката на лъчите ще е насочена над блатната трева. Ловците, в своите плавателни съдове за придвижване, и рибарите, които се изправят в лодките си, за да хвърлят мрежите си, могат лесно да бъдат забелязани от километри. Докато ние, седнали ниско в скифа, се движим плътно покрай брега, можем да останем под развивката на лъчите.