От двете страни на канала изникнаха сградите на пустеещия призрачен град Калзас. Къщите се гушеха на групи една до друга върху обширна земя, която се издигаше над мочурищата. Това беше място, обитавано от духовете на някогашните жители, които никога нямаше да се върнат. Зад бензинови колонки се виждаше хотелът на града, а малко по-встрани — камбанарията на църква до гробища. Скоро изоставеното селище остана зад скифа.
Най-сетне стигнаха края канала. Той се задънваше в дига, която се изкачваше към главен път. В основата на дигата имаше бетонна постройка, чиято фасада гледаше към подземен бункер. Затворената му врата беше заварена.
— Какво според теб може да държат тук? — попита Джордино.
— Нищо, от което да имат неотложна нужда — отвърна Пит, оглеждайки вратата през очилата си за нощно виждане. — Дори с газокислороден резач ще е нужен цял час, ако не и повече, за да се отвори вратата. — Той забеляза също и една тръба, която излизаше от вратата и се загубваше в калната вода на канала. — Хайде, дай да оставим скифа на брега и да се покатерим до шосето.
Джордино погледна нагоре и кимна. Доближиха се до брега и изтеглиха плавателния съд на сухо. Дигата имаше дълъг полегат наклон. Те стигнаха до върха й и прескочиха мантинелата на пътя, като за малко да бъдат отнесени от префучаващите коли. Пред тях се откри панорамна гледка, окъпана от светлини.
Те не очакваха точно такава гледка да видят. Светещите фарове от автомобилното движение по магистралата наподобяваха флуоресцентна огърлица върху змия, която се извиваше около широко водно пространство. Огромен влекач буташе двайсет шлепа, чиято редица достигаше дължина петстотин метра. Край голям град на отсрещния бряг се виждаха ярко осветени бели резервоари на петролни рафинерии и нефтохимически заводи.
— Река Мисисипи — смънка на себе си Пит. — Отвъд нея, на север, е Батън Руж. Това е краят на пътя, тъй да се каже. Защо точно тук е прокопан каналът?
— Кой знае какви машинации се въртят в главата на Кин Шан — рече философски Джордино. — Сигурно плановете му са били да има достъп до магистралата.
— За какво му е този достъп? Тук автомобилите няма къде да обръщат. — Пит седеше на мантинелата и гледаше замислено към реката. После каза бавно: — Тук магистралата е права като стрела.
Джордино го изгледа учудено.
— Някаква нова особеност ли има в правия като стрела път?
— Дали е съвпадение, или е добре замислен таен план това, че каналът да свършва точно там, където реката завива на запад и минава на косъм покрай магистралата?
— Какво значение има това? Инженерите на Шан са могли да задънят канала на много други места.
— Голямо значение има, както започвам да подразбирам. И то много голямо значение.
Мислите на Джордино не течаха в посоката на Пит. Той погледна водолазния си часовник на светлината на фаровете от приближаващ се автомобил.
— Ако искаме да си свършим работата, докато е все още тъмно, предлагам да спуснем отново скифа на вода и бързо да запретваме ръкави.
Оставаха им да претърсят с автономния подводен апарат още осемнайсет мили. След като се върнаха при скифа, те извадиха АПА от калъфа, спуснаха го зад борда и го проследиха с поглед как се изгуби под тъмната повърхност. После, докато Джордино гребеше, Пит взе устройството за далечно командване и започна да направлява подводния апарат, като включи светлините му и го поддържаше на метър и половина от дънната кал на канала. Поради гъстите водорасли видимостта под водата беше едва метър и осемдесет и имаше опасност апаратът да се блъсне в нещо, преди Пит да успее да измени посоката му.
Джордино правеше дълги равномерни загребвания, като по този начин улесняваше Пит да придвижва подводния апарат със скоростта на скифа. Едва когато стигнаха външната периферия на светлината около старата къща в колониален стил, той стана по-предпазлив и намали движението на скифа до скоростта на охлюв.
По това време на нощта повечето от охранителите би трябвало да спят и затова се изненадаха, когато къщата изведнъж се оживи и мъжете от охраната се спуснаха по моравата към малкия кей, където бе вързан ховъркрафта. Придържайки се плътно в сянката, Пит и Джордино видяха, че амфибийният съд се товари с автоматични оръжия. Двама от мъжете вдигнаха нещо дълго, тежко и продълговато и го качиха в ховъркрафта.