Йегър затвори телефона, облегна се назад и се загледа замислен в тавана. На външен вид Йегър приличаше повече на просяк, отколкото на блестящ специалист по компютърни системи. Носеше прошарената си коса прибрана на опашка на тила и се обличаше като застаряващ хипи, какъвто и беше. Ръководеше мрежа от компютърни данни на НЮМА, включваща огромна библиотека, която съдържаше всяка книга, статия и дисертация, било то за научен или исторически факт, или теория, отнасяща се до световните океани.
Компютърното царство на Йегър заемаше целия десети етаж на сградата на НЮМА. С години бе събирал този обширен библиотечен материал. Неговият шеф му бе дал пълната свобода и неограничени финансови средства да се снабдява с всяко документирано сведение за океанската наука и технология, което да бъде на разположение и на студенти, професионални океанографи, морски инженери и подводни археолози от цял свят. Работата беше свързана с огромна отговорност, но Йегър я вършеше със страст.
Той отмести поглед към скъпия компютър, който сам бе проектирал и направил. „Дебели пръстчета по клавиатурата“, ха! Неговият компютър изобщо нямаше клавиатура, нито монитор. Изображенията се появяваха в три измерения пред този, който работеше с машината. Вместо чрез натискане на клавиши командите се подаваха устно. Насреща му го загледа една карикатура на Йегър — изразителна и безплътна.
— Е, Макс, готов ли си да се поразходим малко? — попита Йегър изображението.
— В пълна готовност — отвърна металически глас.
— Сдобий се с наличната информация за Кин Шан, китайски собственик на корабоплавателно дружество, чийто главен офис се намира в Хонконг.
— Данните са недостатъчни за подробен доклад — отговори монотонно Макс.
— Трябва да призная, че не разполагам с повече, за да продължим. — Йегър още не можеше да разбере начина на общуване с образа, възпроизвеждан от компютъра. — Направи каквото можеш. Изкарай ми на принтер откритията си, след като се разровиш във всички мрежи.
— Ще ти се появя след малко — проехтя безплътният глас на Макс.
Йегър се загледа в пространството, опразнено от холографското подобие на лицето му, присви очи и се размисли. Пит никога не би поискал от него да проучи нещо, ако нямаше основателна причина. Беше сигурен, че нещо се мъти в главата на приятеля му. Усложнения и загадки непрекъснато наобикаляха Пит като малки кученца. Йегър се надяваше Пит да разбули мистерията. Винаги е успявал, налагало му се е да успее всеки път, когато проектите му преминеха границите на обикновеното любопитство.
3.
Езерото Орион имаше формата на леко удължена сълза, чийто долен край плавно изтъняваше в малка река. Не съдържаше голямо количество вода, но примамливите му и мистични брегове граничеха с океан от гъсти зелени гори, обрасли склоновете до сивите отвесни скали на великолепния забулен в облаци планински масив Олимпик. Под дърветата и по малките поляни грееха с ярките си цветове пролетни диви цветя. Водата от топящите се високопланински ледници се вливаше в езерото чрез няколко потока, наситени с минерали, които му придаваха кристален, синьо-зелен цвят. По кобалтовосиньото небе плаваха облаци с лек тюркоазен нюанс от отраженията на водата под тях.
Водният поток, който изтичаше от долния край на езерото, се наричаше, както подобава, река Орион. Той течеше кротко през разсичащия възвишенията каньон и изминавайки двайсет и шест километра, се вливаше в горния край на фиордообразен тесен залив, наречен Грейпвайн. Изваян от древен ледник, заливът Грейпвайн се разширяваше към Тихия океан. Реката, по която навремето са плавали риболовни кораби, чийто улов се разтоварвал край старата консервна фабрика, сега се използваше за разходки с малки екскурзионни кораби и риболов.
Следобеда на другия ден след пристигането си Пит излезе на верандата на хижата и вдъхна дълбоко. Превалелият слаб дъжд беше прочистил въздуха и действаше като опияняващ парфюм за белите дробове. Слънцето се бе скрило зад върховете на планините, последните му лъчи падаха косо в дефилетата. Гледката беше безвременна. Само изоставените къщи и хижи придаваха на езерото призрачен вид.
Пит тръгна по тесния дървен кей, свързващ брега с един хангар за лодки, който се поклащаше във водата. Избра ключ от твърдата връзка и отключи тежкия катинар, залостващ овехтялата от времето дървена врата. Вътре беше тъмно. Едва ли има „бръмбари“ и камери тук, помисли си той и отвори широко вратата. От спусковите шейни на електрически подемник висяха над водата малък триметров ветроход и една шестметрова моторница „Крис-крафт“ от 1933 година с двуместна кабина и лъскав махагонов корпус. Покрай двете стени лежаха върху зъбни рейки два каяка и едно канадско кану.