— Май отиват на лов за мечки — изрече тихичко Джордино. — Освен ако не бъркам, че и това е ракетна пускова установка.
— Никак не бъркаш — прошепна Пит. — Сигурен съм, че шефът на охраната на Кин Шан в Хонконг е открил кои сме и е съобщил, че сме тръгнали да шпионираме една от мръсните му търговски спекулации.
— Шантибота! Явно, че възнамеряват да взривят шантибота и обитателите му!
— Ще бъде много нелюбезно от наша страна да им позволим да унищожат собствеността на Байу Кид. И да не забравяме, че оставихме там Ромбърг. Обществото, обявяващо се против насилието над животните, ще ни постави завинаги в черния си списък, ако ракетен огън възнесе горкия Ромбърг на кучешкото небе.
— Двама невъоръжени бонвивани срещу цяла орда варвари, въоръжени до зъби! — смотолеви Джордино. — Не сме за завиждане, нали?
Пит сложи водолазната си маска на лицето и вдигна бутилката си под налягане.
— Трябва да преплувам канала, преди ония да са потеглили. Ти се изтегли със скифа и ме чакай на стотина метра отвъд къщата.
— Чакай да позная. Ще извадиш малкия си водолазен нож и ще срежеш надуваемата възглавница на ховъркрафта.
Пит се захили.
— Ами нали като е спукана, няма да се надуе.
— А АПА?
— Дръж го потопен. Може и да си струва да се види що за смет хвърлят те в канала пред жилището си.
След десет секунди Пит изчезна под водата, без да вдига никакъв шум или плисък. Едва след като преплува пет-шест метра от скифа, той лапна накрайника на регулатора за дишане. Калта на дъното изглеждаше черна и застрашителна, а самата вода беше хладка като във вана. Пит плуваше с изпънати напред ръце и със събрани върхове на пръстите, за да намалява съпротивлението, и риташе с крака и плавници доколкото му позволяваха мускулите на краката.
Добрият гмуркач усеща водата така, както животното усеща промените на времето или присъствието на хищник. Неприятната на вкус вода на канала беше топла и гостоприемна, за разлика от зловещата и зле настроена вода на езерото Орион. Пит се притесняваше единствено да не би някой от охраната да се вгледа в повърхността на канала и да забележи въздушните мехурчета, които изпускаше при дишането си. Макар да не му се вярваше много — те бяха така погълнати от подготовката си за нападението над шантибота, че едва ли биха имали време да се вторачват във водата дори за половин секунда.
С наближаването на целта, светлината ставаше все по-ярка и след миг видя сянката на ховъркрафта. Беше сигурен, че товарът и екипажът са вече на борда, готови за претърсване и атака. Единствено липсата на звук му подсказваше, че двигателят още не е запален. Зарита още по-силно с плавниците, твърдо решен да спре потеглянето на амфибийния кораб от кея.
От мястото си на отсрещната страна на канала Джордино започна да се съмнява, че Пит ще стигне до ховъркрафта навреме. Наруга се, задето не бе гребал по-бързо, та да бяха пристигнали по-рано. Но можеше ли да знае, че пазачите се готвят да нападат шантибота? Той не напускаше тъмнината покрай брега и гребеше съвсем бавно, за да не издава шум.
— Направи го, направи го! — смънка той на себе си, сякаш Пит можеше да го чуе.
Пит почувства как ръцете и краката му започват да се сковават. Събра колкото имаше сили за последен тласък, преди изтощеното му тяло да е отказало да му се подчини. Не можеше да повярва, че ще загине, за да спаси едно куче, за което беше сигурен, че като пале е било ухапано от мухата цеце и страдаше от хронична сънливост.
Изведнъж светлината над повърхността угасна и той се озова в пълна тъмнина. Подаде глава над водата и видя, че се намира точно под въздушната възглавница. Отпусна се във водата, за да успокои дишането си и събере сили, докато я оглеждаше.
Видя, че този ховъркрафт използва алуминиев винт като вентилатор за подаване на въздух към възглавницата. Тъкмо посегна да извади водолазния нож от калъфа, завързан с ремък над единия му глезен, за да започне да пробива дупки в гумираната материя, и мигът на победата му бе грабнат от звука на задействаните двигатели. После лопатките на винта се завъртяха, увеличавайки скоростта си с всеки оборот, въздушната възглавница започна да се издува, водата закипя като при водовъртеж. Стана твърде късно да среже гумената възглавница и да попречи на плавателния съд да потегли.
Напълно отчаян, той откопча катарамата на ремъка на бутилката си под налягане, изплю накрайника на регулатора за дишане и вдигна бутилката над главата си. После с едно движение се изтласка напред към въртящия се винт и се наведе под възглавницата, която беше почнала да се издува. Лопатките на винта закачиха бутилката и се пръснаха на парчета. Това беше постъпка, родена от отчаяние. Пит съзнаваше, че бе рискувал безразсъдно и бе насилил прекомерно късмета си.