Раздробеният винт причини ураган от метални парчета, които се забиваха в гумения цилиндър като шрапнели. След малко последва втори, по-мощен взрив, когато стените на бутилката се пробиха и тя избухна от внезапното освобождаване на вкарания й под налягане въздух. За да не останат по-назад, резервоарите за гориво се включиха в настъпилия хаос, като изригнаха със сиянието на огромен пожар, който изпрати огнена буря във въздуха. Разхвърчалите се горящи отломки от ховъркрафта изпопадаха върху покрива на триетажната къща и мигом подпалиха дървената конструкция.
Джордино онемя от ужас, когато видя ховъркрафта да се повдига от водата и в следващия миг да се пръсва на хиляди огнени парчета. Тела се въртяха високо във въздуха като пияни циркови акробати, а после цопваха във водата с вдървеността на кукли, хвърляни от самолет. Прозорците на къщата станаха на сол. Взривната вълна премина с грохот над повърхността на канала и блъсна откритото лице на Джордино като удар от ръкавица на боксьор. Внезапен порой от пламнало гориво обгърна амфибийния кораб. Горящите останки от него започнаха да потъват във водите на канала сред огромни облаци съскаща пара и тъмен пушек, който се извиваше нагоре и се стопяваше в черното небе.
С нарастващ страх Джордино загреба като обезумял към разбитите и горящи амфибийни останки. Когато стигна до тях, бързо нахлузи ремъците на бутилката си под налягане и се гмурна в канала. Стотиците малки огньове на повърхността осветяваха водата с призрачно и злокобно сияние. Той започна да търси между потъналите останки в отчаян опит да открие тялото на приятеля си. Както опипваше отломките от касапницата, причинена от Пит, ръцете му докоснаха част от разчленено човешко тяло, голо, без крака. Едно черно око, отворено широко и безвзорно, му беше достатъчно да го увери, че това не е Пит.
Опитваше да пропъди страха от смразяващата мисъл, че не е възможно някой да е оцелял от тази сеч, затова продължаваше да търси живо тяло. Божичко, къде ли е Пит, изкрещя наум Джордино. Изтощението започна да го мъчи и той беше почти готов да се откаже, когато нещо се подаде от тъмнината на дънната утайка под него и сграбчи единия му глезен. Ледени тръпки го побиха, когато почувства здравата хватка на живия човек. Бързо се извърна и видя едно лице да се пули срещу него с присвити зелени очи, за да вижда през течния мрак и със струйка кръв от носа, която се размиваше от водата.
Като възкръснал от мъртвите Пит едва-едва се усмихна. От водолазния му костюм висяха парцали, маската му за лице липсваше, но той беше жив. Пит посочи с едната ръка нагоре, пусна глезена на Джордино и се оттласна към повърхността. Двамата подадоха глави едновременно и Джордино обви ръка около раменете на Пит в мечешка прегръдка.
— Да те вземат мътните! — извика Джордино. — Ти си жив!
— Да ме вземат мътните, ако не съм! — отвърна през смях Пит.
— Как, по дяволите, го направи?
— Чист късмет. Хвърлих бутилката си под налягане във винта на ховъркрафта и се гмурнах под въздушната възглавница. Това беше доста глупава постъпка между другото, тъй като не бях на повече от три метра, когато бутилката гръмна. Взривът избухна навън, а последвалата силна струя от резервоарите за гориво — нагоре. Бях невредим до момента на ударната вълна. Тя ме захвърли към калното дъно, което пое удара. Цяло чудо е, че тъпанчетата ми не се спукаха. Ушите ми още свирят. Боли ме на места, които дори не подозирах, че съществуват. Положително всеки квадратен сантиметър от тялото ми е синьо-черен. Бях зашеметен няколко минути, но бързо се съвзех, когато поех въздух с накрайника и устата ми се напълни с блатна вода. Повръщайки и плюейки, се издигнах до повърхността и се отпуснах върху водата, докато си възстановя ума и тялото. И тогава видях мехурчетата да минават покрай мен.
— Аз си помислих, че този път си опънал жартиерата.
— Аз също — призна Пит и внимателно опипа носа си и сцепената си устна. — Нещо ме фрасна по лицето, когато бях запратен на дъното на канала… — Той млъкна и направи гримаса. — Носът ми е счупен. За първи път в живота ми.
Джордино кимна към опустошението — къщата в колониален стил се бе превърнала в огнен ад.