— Някога интересувал ли си се от чия страна на семейството ти си наследил необикновения похват да причиняваш разруха?
— Доколкото знам, в рода ми няма пироманиаци.
Трима от охранителите бяха все още живи: единият пълзеше настрани от къщата — от тлеещите дупки на гърба на униформата му се извиваше дим; вторият лежеше замаян на ръба на брега, запушил с ръце ушите си, чиито тъпанчета явно бяха спукани. Третият беше изпаднал в шок и гледаше тъпо в раздробения ховъркрафт. От дупка на бузата му течеше кръв, стичаше се по врата му и багреше ризата му. Четири трупа плуваха в осветената от пожара вода. Останалите бяха изчезнали.
Пит доплува до брега, изправи се на крака и тръгна покрай водата. Изпадналият в шок охранител разшири очи срещу облеченото в черно привидение, което излезе от канала, сякаш виждаше появата на извънземен. Той конвулсивно посегна за оръжието си в кобура на кръста, но то беше отхвръкнало от експлозията. Тогава се обърна и се затича, но след няколко крачки се препъна и падна. Привидението, от чийто нос течеше кръв, се приближи и го погледна.
— Говориш ли английски, приятел?
— Да — кимайки, отвърна охранителят със сипкав от ужас глас. — Научих американски речник.
— Добре. Тогава предай на твоя шеф Кин Шан, че Дърк Пит иска да знае дали все още се навежда да събира банани. Разбра ли ме?
Охранителят заекна няколко пъти, докато повтаряше изречението, но с помощта на Пит най-накрая го научи правилно.
— Дърк Пит иска да знае дали почитаемият Кин Шан все още се навежда да събира банани.
— Бързо схващаш — каза весело Пит. — Ще станеш първенец на класа.
После нехайно закрачи обратно към канала и преджапа водата до скифа, където го чакаше Джордино.
35.
Джулия с благодарност посрещна падането на мрака. Движейки се между сенките на външната палуба на влекача по посока на носа му, тя се прехвърли през борда му на шлепа и се скри сред черните чували с боклук. Слабата светлина, която хвърляше намаляващата луна, не я радваше, но поне й помагаше да наблюдава движението на екипажа на борда на влекача и да се взира в географските особености на местността, които да й послужат като знаци за ориентиране. Освен това следеше посоката, в която пътуваше, като през няколко минути поглеждаше към Полярната звезда.
За разлика от равния пейзаж на централната част на долината на Ачафалайа, затревените брегове на речното разклонение Теч подпираха плътен навес от вечнозелени дъбови дървета, с тук-там величествени кипариси и жилави върби между тях. Поясът от дървета обаче прекъсваше през километър-два и разкриваше светлините на фермерски постройки и осветени от лунната светлина новозасадени култури. Зад оградените пасища се виждаха силуетите на излязъл на паша добитък. Джулия дочу звуци от весел детски смях, долитащ от една поляна, и й се прииска да си има дом и семейство. Знаеше, че не е далече денят, когато началниците й в СЕН ще прекратят рискованите й опити да спре незаконното вкарване в страната на китайски емигранти и ще я сложат зад някое бюро.
Влекачът и шлепът минаха покрай живописен рибарски град, за който по-късно научи, че се казва Патърсън. Пристани обточваха бреговата ивица, където почти всички котвени места бяха заети от траулери. Запамети как е разположен градът покрай разклонението, докато той бавно се изгубваше от поглед. Приближаваха подвижен мост и капитанът на влекача подаде сигнал с въздушната свирка. Обслужващият моста също изсвири в отговор и вдигна двете половини на моста, за да пропусне плавателните съдове.
На няколко километра след Патърсън влекачът намали ход и започна да отбива към западния бряг. Джулия погледна зад борда и видя голяма тухлена постройка, наподобяваща склад, и още няколко сгради до нея, разположени край дългия пристан. Висока телена ограда с бодлива тел по горния й ръб ограждаше постройките. Няколко прожектора със слаби мръсни лампи осветяваха недостатъчно откритото пространство между постройките и пристана. Единственият признак на живот наоколо беше един пазач, който излезе от малка барака и застана до затворения портал в края на пристана. Беше облечен с обичайната за охраната на частна собственост униформа. През прозореца на бараката се виждаха отражения от екран на телевизор.
Сърцето на Джулия подскочи, когато зърна чифт железопътни релси върху бетонна настилка, които продължаваха под големия тухлен склад. Тя започна да става все по-сигурна, че това трябва да е разпределителният център, откъдето незаконните емигранти се превозваха до определеното им местоназначение. И стигнеха ли там, те биваха или поробвани, или пускани на свобода в гъсто населените големи градове.