Джулия се скри между чувалите, когато неколцина от китайския екипаж излязоха на палубата на шлепа и го завързаха за пристана, после се прехвърлиха отново на борда на влекача. Капитанът, моряците и пазачът до портала не си размениха нито дума. Капитанът изсвири пак със свирката, за да даде сигнал за намеренията си на една малка лодка за скариди, която беше на път да мине покрай тях, и бавно оттласна на заден ход от шлепа, описвайки широка дъга с кърмата. След малко плоският нос сочеше към разклонението на реката. Тогава влекачът увеличи скоростта и се отправи по обратния курс към Сунгари.
Следващите двайсет минути изтекоха в пълна тишина, което изплаши Джулия. Не от страх за безопасността си, а от ужасяващата мисъл, че може би е допуснала грешка. Пазачът на кея отдавна се бе прибрал в бараката при телевизора си. Шлепът, пълен с боклук, остана вързан за пристана, самотен и изоставен.
Малко след като бе скочила на борда на влекача, Джулия бе уведомила капитан Луис на „Уихокън“ за безразсъдната си постъпка. Луис никак не се зарадва, когато осъзна какъв опасен риск е поела жената, за чиято безопасност отговаряше той. Но като професионалист в работата си, той пропъди от себе си безпокойството и нареди да бъде спусната на вода голямата моторница заедно с група въоръжени членове от екипажа начело с лейтенант Стоу, която да последва влекача и шлепа в подкрепа на хеликоптера. Неговата единствена заповед към Стоу беше да поддържа по-голямо разстояние зад шлепа, за да не събуди подозрение. Джулия чуваше тупкането на двигателите на хеликоптера и виждаше навигационните му светлини в нощното небе.
Тя беше съвсем наясно каква съдба я очаква, ако хората на Кин Шан я хванеха, затова я изпълваше топло чувство, като знаеше, че е под закрилата на мъже, които биха дали живота си, за да я спасят, ако се случеше най-лошото.
Много преди това тя бе свалила дрехите на Лин Уан Чу и ги бе набутала в един от чувалите за боклук, но не за друго, а защото бяха бели и с тях лесно можеха да я забележат, когато се надигаше, за да се вглежда зад борда. Беше останала по късите си панталони и блузата, над които бе облякла униформата на китайката.
За първи път от близо час насам тя отново заговори в миниатюрното си радио и повика лейтенант Стоу.
— Влекачът остави шлепа и го върза за пристана близо до някаква постройка, наподобяваща голям склад.
Поелият управлението на моторницата лейтенант Джеферсън Стоу й отговори веднага:
— Разбрано. Влекачът е на път да се размине с нас. Как е положението при вас?
— Вълнуващо, все едно че гледам как се вкаменява дърво. Освен един пазач в единия край на високата ограда, който почти изцяло е погълнат от телевизора в бараката си, не видях друга жива душа.
— Да разбирам ли, че целта ви се е провалила? — попита Стоу.
— Трябва ми още време, за да проуча нещата.
— Дано да не продължи дълго. Капитан Луис не е от търпеливите, а хеликоптерът има гориво само за още половин час. А това е едва половината от него.
— А другата половина?
— Решението ви да скочите на влекача ни дойде изневиделица и нито екипажът ми, нито аз сме вечеряли.
— Поднасяте ли ме?
— Не и ако стане навик бреговата охрана да пропуска яденето си — разсмя се Стоу.
— Но нали ще бъдете в готовност и няма да ме изоставите?
— Разбира се — отвърна Стоу и веселият тон в гласа му изчезна. — Само се надявам влекачът да не е оставил шлепа за през нощта и да продължи към сметището утре сутринта.
— Не мисля така — каза Джулия. — Една от постройките е оборудвана с релси. Според мен тя представлява много удобно място за разпределяне на емигрантите по местоназначенията им в страната.
— Ще помоля капитан Луис да поиска справка от железопътната компания за разписанията на товарните влакове, които спират край захарната фабрика — предложи разумно лейтенант Стоу. — Междувременно ще отбия моторницата в един малък залив на разклонението на около стотина метра южно от вас. Ще останем тук до второ нареждане. — Настъпи кратка пауза. — Госпожице Лий?
— Да?
— Не губете надежда. Току-що забелязахме една стара избеляла табела край брега на разклонението, килната на една страна. Искате ли да узнаете какво пише на нея?