— Да, да, кажете ми — бързо изрече Джулия.
— Фабрика номер едно за преработка на захар „Феликс Бартоломо“. Основана през 1883 година. Вероятно шлепът е закотвен край тази отдавна изоставена захарна фабрика. Доколкото виждам, съоръжението е по-мъртво от вкаменени останки от динозавър…
— Тогава защо се охранява?
— Това не зная — призна Стоу.
— Чакайте! — извика ненадейно Джулия. — Чух нещо.
Тя замълча и се ослуша, а Стоу не я обезпокои с въпроси. Като от много далече до нея долетя приглушено подрънкване на метал в метал. Отначало помисли, че шумът идва от вътрешността на пустеещата фабрика, но после разбра, че го заглушава водата под шлепа. Тя бързо започна да мята чувалите настрани, за да си направи път до дъното на шлепа. После допря ухо до влажния ръждясал метал.
Този път чу приглушени гласове, чиято вибрация се предаваше през метала. Не можеше да различи думи, но разбра, че са викове на хора. Джулия отново се изкачи върху купчината чували и погледна към пазача. Той продължаваше да гледа телевизия и тогава тя се надвеси през борда и се вгледа във водата. В дълбините нямаше издайнически светлини, те бяха толкова черни, че не се виждаше нищо.
— Лейтенант Стоу?
— Слушам.
— Можете ли да видите нещо във водата между кея и шлепа?
— Оттук нищо. Но виждам вас.
Джулия инстинктивно се обърна в негова посока, но видя само тъмнина.
— Можете ли да следите движенията ми?
— Да, през оптичния уред за нощно виждане. Нямам намерение да допусна някой да се прокрадне до вас, без да го усетите.
Добрият, предан лейтенант Стоу! По друго време, на друго място сигурно би изпитала нежни чувства към него. Но всяка мисъл за подобни чувства, колкото и мимолетна да беше, извикваше в съзнанието й образа на Дърк Пит. За първи път в живота си бе сляпо увлечена по мъж и независимият й дух не знаеше как да приеме това положение. Някак с неохота тя отново се съсредоточи в задачата си.
— Предполагам, че има друг плавателен съд или някакво помещение, прикачено под дъното на шлепа — съобщи тя.
— По какво съдите? — попита Стоу.
— Чух гласове през палубата. Това обяснява как китайците са успели да прекарат емигрантите тайно през Сунгари и да минат безпроблемно през емиграционните и митническите служители и бреговата охрана.
— Ще ми се да ви повярвам, госпожице Лий, но предположението ви за някакво херметическо помещение, превозено през два океана от Китай, а после прикачено под дъното на шлеп за плаване по речно разклонение в Луизиана до железопътен терминал в изоставена захарна фабрика може да ви донесе награда за художествена проза, но не би могло да издържи пред прагматични умове.
— Готова съм да се обзаложа — отвърна твърдо Джулия.
— Мога ли да попитам какви са намеренията ви? — Приятелският тон на Стоу изведнъж стана официален.
— Смятам да се добера до фабриката и да я огледам отвътре.
— Неразумен ход. По-добре изчакайте до сутринта.
— Ще бъде много късно. Дотогава емигрантите положително ще бъдат наблъскани в товарни вагони и откарани далеч.
— Госпожице Лий — заговори със студен глас Стоу. — Настоявам да избиете тази мисъл от главата си и да се завърнете при нас. Ще се доближа с моторницата и ще ви взема от шлепа.
Но Джулия не бе стигнала дотук, за да изостави нещата.
— Не, благодаря ви, лейтенант Стоу. Ще вляза във фабриката. Ако открия това, на което се надявам, тогава вие и хората ви можете да нахлуете вътре.
— Госпожице Лий, държа да ви напомня, че сте под покровителството на бреговата охрана, ние не сме полицейски отряд. Съветът ми, ако искате да се вслушате в него, е да изчакате до сутринта, да поискате заповед за обиск от местния съдия и тогава да изпратите местния шериф да разследва случая. Така ще спечелите повече точки пред вашите началници.
Джулия като че ли изобщо не го слушаше.
— Моля ви, помолете капитан Луис да уведоми Питър Харпър във Вашингтон и СЕН в Ню Орлиънс за предположението ми. Лека нощ, лейтенант Стоу! Ако искате, да обядваме заедно утре.
Стоу се опита на няколко пъти да се свърже с Джулия, но тя беше изключила приемника си. Той огледа разклонението през уреда за нощно виждане и я видя как скочи от шлепа и се затича по пристана, после изчезна от поглед зад един покрит с мъх дъб от външната страна на телената ограда.