Пит насочи шантибота към Беруик Бей на няколко километра от Морган Сити и оттам по канала Уокс Лейк навлезе по разклонението Теч над Патърсън само на два километра от старата захарна фабрика край Бартоломо. След малко предаде щурвала отново на Джордино и седна на стола на верандата с Ромбърг свит до краката му.
Бяха изминали доста път, а едва наближаваше пладне, когато след един завой, само на километър и половина пред тях, се появи изоставената фабрика. Джордино намали скоростта, а Пит взе бинокъла и огледа постройките и дългия кей, подсилен от каменен мол. Усмихна се леко, като видя, че шлепът е все още натоварен с чувалите. Облегна се на релинга, подвикна на Джордино и му посочи залива.
— Това трябва да е мястото. Май че онзи шлеп там е същият, който видяхме в Сунгари.
Джордино повдигна телескопа, който бе намерил в едно чекмедже до щурвала, и присви очи зад обектива, докато оглеждаше пристана и постройките.
— Той още не е разтоварен. А не виждам някой да се кани да изхвърля боклука.
— За разлика от окаяното състояние на сградите, кеят ми изглежда на не повече от една-две години.
— Можеш ли да видиш дали има някой в бараката до портала?
Джордино отмести телескопа и го фокусира.
— Виждам един-единствен пазач, седнал на задника си и гледа телевизия.
— Някакви признаци да попаднем в засада, ако се приближим?
— Виждал съм гробища, по-оживени от това място. Явно, че слухът за фойерверките на канала не е достигнал дотук.
— Слизам зад борда, за да огледам дъното на шлепа — уведоми го Пит. — Нали си съсипах водолазната техника, та ще взема твоята. Ти се движи бавно, все едно че имаш проблем с двигателя. Щом се гмурна, вържи лодката за пристана и разиграй пред пазача някое от твоите ненадминати изпълнения.
— След като овладеем машинациите за спечелване на бездушната публика, двамата с Ромбърг ще заучим сценка и ще се представим в Холивуд — изпъчи гърди Джордино.
— Надявай се! — сряза го Пит.
Джордино избута още малко лоста на дросела назад, за да намали скоростта една степен преди празен ход и завъртя един-два пъти ключа на стартера на включено и изключено положение, за да симулира повреда. Щом видя облечения с подводното облекло Пит да се прехвърля зад борда извън полезрението на пазача, той завъртя щурвала по посока кея. Когато след секунди отново погледна настрани, от приятеля му нямаше и следа.
Видя как изпусканите от Пит мехурчета се приближават към шлепа, после се пръснаха, когато той се гмурна под дъното му.
Джордино бавно вдигна ръка, за да засенчи очите си от слънцето и умело разположи шантибота до шлепа и пилотите, без дори да одраска боята на корпуса. После спусна дъската-стълба и скочи на пристана, за да нахлузи вързалата за чифт ръждясали боларда.
Пазачът излезе от бараката, отключи катинара на портала и се затича към него. Предпазливо изгледа Ромбърг, който като че ли му се зарадва. Мъжът беше с десетина сантиметра по-висок от Джордино, но по-слаб, носеше бейзболна шапка и авиаторски очила от времето на Втората световна война. Имаше азиатски черти, но заговори с типичното за западното крайбрежие произношение.
— Не може да акостирате тук. Това е частен кей. Собствениците не разрешават да се спира тук.
— Не зависи от мен — оплака се Джордино. — Двигателят ме изостави. Дайте ми двайсет минути и ще го оправя.
Пазачът нямаше намерение до отстъпи. Започна да сваля вързалата.
— Трябва да си тръгвате.
Джордино пристъпи до него и стисна китката му като в менгеме.
— Кин Шан никак няма да се зарадва, като му докладвам за обидното ти държане към един от неговите инспектори.
Пазачът сбърчи вежди от недоумение.
— Кин Шан ли? Кой е тоя Кин Шан? Аз работя за „Бътърфийлд фрайт корпорейшън“.
Сега Джордино на свой ред опули очи. Той несъзнателно погледна към водата, където беше видял мехурчетата, изпускани от Пит, и се запита дали не са сбъркали мястото.
— И какво работите? Пъдите гаргите от царевицата ли?
— Не — отвърна отбранително пазачът, опитвайки се безуспешно да се отскубне от хватката на Джордино, като в същото време се питаше дали си няма работа с някой луд, когото да сплаши с револвера в кобура си. — „Бътърфийлд“ използва тези стари постройки тук за склад на мебелите и оборудването на канторите си из страната. Моята работа, както и на пазачите от другите смени, е да не допускаме разни вандали да припарват до тях.