Пит отиде до електрическото табло и щракна единствения ключ. После взе устройството за управление, свързано с подемника, и натисна бутона. Подемникът забръмча и се задвижи над ветрохода. Пит закачи разлюлялата се кука, висяща от подемника, за металния клуп на спусковата шейна и я спусна. За първи път от месеци насам корпусът на ветрохода от фибростъкло се потопи във водата.
След като извади от едно шкафче навитото платно, той сглоби алуминиевата мачта и монтира такелажа. После постави румпела в шпинделите му и вкара подвижния кил в гнездото му. След около половин час малката лодка беше готова да напълни платната си с вятър. Оставаше единствено да закрепи мачтата — дребна работа, която щеше свърши, след като избуташе корпуса извън хангара.
Доволен, че всичко е наред, Пит закрачи с безгрижен вид обратно към хижата, влезе вътре и разопакова един от двата големи кашона, пратени с експресна въздушна поща от Йегър. Седна зад кухненската маса и разгърна картата на езерото Орион, която бе поръчал на приятеля си. Измерванията на водните дълбочини показваха, че дъното на езерото върви полегато от брега навътре, после се изравнява някъде докъм средата, където дълбочината стигаше девет метра и оттам се спуска стръмно до дълбочина над сто и двайсет метра. Прекалено дълбоко за гмуркач без съответната екипировка и надводен екипаж, прецени Пит. По него нямаше никакви отпадъци от изработени от човешка ръка предмети освен една стара лодка, потънала близо до консервната фабрика. Средната температура на водата беше пет градуса по Целзий — доста студена за плуване, но идеална за риболов и разходки по езерото.
За ранната си вечеря Пит си изпече на скара филе от лос, направи си мешана салата и седна да се храни на масата на верандата с изглед към езерото. Нехайно отпи глътка бира „Олимпия“, остави бутилката на масата и влезе в кухнята, където нагласи триножника на месингов телескоп. Седна в средата на кухнята, по-далече от прозореца, за да не може никой отвън да вижда какво прави в сумрака. Наведе се до окуляра и нагласи фокуса към имението на Кин Шан. Силното увеличение му позволяваше да наблюдава двама играчи на голф на игрището зад къщата. Некадърници, заключи Пит. Четири пъти трябваше да ударят топката, за да я вкарат в дупката. Отмести кръглото си полезрение към постройките за гости, сгушени под малка горичка зад голямата къща. Освен една прислужница, която сновеше насам-натам, те изглеждаха безлюдни. По откритите места нямаше грижливо окосени морави. Сочната трева и дивите цветя бяха оставени да растат естествено.
Дълга козирка на къщата минаваше над алеята за коли, така че важните гости да могат да слизат и се качват в колите си, без да се намокрят, ако вали. Главният вход се пазеше от два големи бронзови лъва от двете страни на стълбище, което водеше към врата от палисандрово дърво, висока три човешки боя. Пит пренастрои фокуса на телескопа и огледа красиво изваяните мотиви на дракон на двете й крила. Скъпият покрив със златни плочки в стила на пагода беше в пълно несъответствие със стените от тъмни стъкла, които ограждаха цялата долна част на триетажната къща. Самата къща бе разположена в просторно открито пространство, на един хвърлей от бреговата ивица.
Пит отмести със сантиметър телескопа надолу и насочи обектива към кея, чиято вдадена във водата дължина се равняваше на половин футболно игрище. До него бяха закотвени два плавателни съда. По-малкият с нищо не привличаше вниманието. Двата му къси корпуса, съединени като на катамаран, поместваха голяма кутиеобразна кабина без илюминатори или отвори. На покрива й стърчеше кормилна рубка. Целият плавателен съд беше боядисан в черно като катафалка — цвят, който рядко се използваше за горните съоръжения на кораб. За другия съд обаче можеше да се каже, че е кораб. Това беше елегантна моторна яхта — истинска красавица, по която хората не можеха да не се заплесват. Палубата за разходки се намираше най-отгоре на корпуса й, дълъг около 40 метра, а според преценката на Пит широчината му стигаше най-малко девет метра. Предназначена да предоставя разкош и всякакви удобства, с класически линии, тя не беше просто яхта, а същинско плаващо произведение на изкуството. Вероятно беше построена в Сингапур или Хонконг, предположи Пит. Дори с плиткото си газене, й трябваше опитен лоцман, за да я прекарва през реката, която изтичаше от езерото към открити води.