Изведнъж го изпълни закъснял страх. Ами ако другият край на улея завършва също с метална врата, която се отваря само отвън? Съвсем не беше изключено. Но си заслужаваше да провери. Продължи напред, но вече по-трудно, тъй като улеят се издигаше стръмно нагоре и той трябваше да преодолява гравитацията.
Постепенно, почти незабележимо улеят започна да се разширява, сякаш беше горната част от гигантска фуния. И тогава най-ненадейно той откри, че пълзи в голяма кофа за боклук, която се разширяваше нагоре и настрани. До горния й ръб оставаше само около метър и двайсет. Той напрегна сили да изпълзи още малко, хвана се за ръба и се повдигна.
Извади автомата си и както се оглеждаше, чувствайки как косъмчетата по врата му леко настръхват, чу гласове, които не говореха на английски. Долови също и силна, неприятна миризма на човешки тела, стояли дълго в задушна стая. Подаде глава над ръба на улея и от височина метър и половина видя пред себе си просторно хале, осветявано слабо от малък и мръсен тавански прозорец. Стените бяха тухлени, подът циментов.
Прави, легнали или клекнали в спарения въздух, бяха наблъскани рамо до рамо, с малко или почти никакво място за движение, над триста мъже, жени и деца. Доколкото видя, всички бяха китайци. Те се намираха в някогашния цех за преработка на захар, чийто единствен вход беше затворен с масивна дървена врата.
Както наблюдаваше, вратата изведнъж се отвори и един азиатец с униформа като тази, с която се бе облякъл Джордино, грубо блъсна един мъж в претъпканото помещение. Друг пазач, хванал здраво ръцете отзад на една жена, за която Пит предположи, че е съпругата му, стоеше в коридора. Вратата се затръшна силно и мъжът започна да удря по вратата отвътре и да крещи на китайски вероятно протестирайки, че са го разделили с жена му.
Без много да се замисля за риска, Пит скочи от улея и се намери между две жени, които се блъснаха в близкостоящите и множеството се раздвижи. Жените го загледаха с любопитство, но не издадоха звук. Останалите също не реагираха.
Пит не си направи труда да се извинява. Започна да си проправя път сред навалицата към вратата. Стигна до нея, внимателно избута хлипащия мъж настрани и почука с колта си, както обикновено си почукваха приятели — веднъж, кратка пауза, четири пъти последователно, пауза, после още два пъти. След втория опит дързостта на Пит бе възнаградена. Както се бе надявал, пазачът полюбопитства да разбере кой чука толкова различно от досегашните бесни удари на някой отчаян съпруг.
Бравата прещрака и вратата се отвори, но Пит остана зад нея. Пазачът влезе бързо, грабна съпруга за яката и го разтърси като плодно дърво. Другият пазач остана в коридора, продължавайки да държи ръцете на жената на гърба. Той заговори на съвсем правилен английски:
— Кажи за последен път на този тъпанар, че няма да си получи жената, докато не плати още десет хиляди долара.
В този момент ръката на Пит, стиснала колта за цевта, замахна и стовари дръжката на оръжието върху главата на първия пазач, който мигом се строполи в безсъзнание на циментовия под. След това Пит прекрачи отворената врата и насочи пистолета си към главата на другия пазач, който държеше жената.
— Не че искам да се бъркам, но ти май си взел нещо, което принадлежи на другиго.
Пазачът, който наблюдаваше със зяпнала уста колегата си, свит на пода напълно неподвижен, започна трескаво да мисли, както бе опулил очи срещу привидението в черен водолазен костюм.
— Кой си ти, по дяволите?
— Нает съм от вашите пленници за техен агент — каза усмихнат Пит. — А сега пусни жената.
Пазачът обаче не се стресна. Вдигна едната си ръка и обви пръсти около шията на жената.
— Пусни оръжието или ще й извия врата.
Пит пристъпи напред и приближи колта на сантиметри от лявото око на мъжа.
— Аз пък ще ти пръсна очите, ако го направиш. Това ли искаш, да останеш цял живот сляп?
Пазачът не беше глупав, за да не осъзнае, че е губещата страна. Отмести глава и огледа коридора с надеждата да се зададе подкрепление. Но нямаше никой. Съвсем бавно се направи, че охлабва пръсти от шията на жената, като в същото време повдигна другата си ръка със сантиметър към пистолета в кобура на хълбока си. Пит забеляза движението му и заби цевта на колта в окото му.
— Без шмекерлъци, приятелче. — Той продължаваше да се усмихва любезно, зъбите му блестяха на слабото осветление.
Пазачът изохка от болка, пусна жената и притисна с две ръце окото си.