Пит въздъхна, застана на колене и с револвер във всяка ръка започна да стреля, целейки се в решетъчните отвори на локомотива.
37.
Джулия нямаше представа колко време е била в безсъзнание. Последното нещо, което си спомняше, беше как някаква жена, много красива жена с нежно лице, облечена в права, тясна рокля от ориенталска коприна с цепки отстрани, й разкъсва блузата. Когато мъглата в съзнанието й се разпръсна, тя почувства остро парещи болки вътре в цялото си тяло. Освен това видя, че ръцете и краката й са оковани в белезници с вериги, опасващи кръста й, които се провираха между решетките на врата и болезнено изпъваха ръцете й, а пръстите на краката й едва опираха пода. Веригите бяха усукани за горния край на вратата и не й позволяваха да помръдне.
Само студеният влажен въздух, докосващ голата й кожа, я облекчаваше от огъня, който гореше във вените й. Тя бавно осъзна, че е без дрехи, само по пликчета и сутиен.
Жената, която имаше евро-азиатски черти на лицето, наблюдаваше Джулия от едно кресло. Беше подгънала крака под себе си и се усмихваше с такава злоба, че Джулия потрепери. Косата й беше лъскавочерна и падаше по гърба й като водопад. Имаше широки рамене, приятно закръглени гърди, тънка талия и тесен ханш. Гримът й бе умело положен, а ноктите на ръцете — невероятно дълги. Но вниманието на Джулия бе привлечено от очите й. Едното око беше съвсем черно, а другото — светлосиво.
— О, добре дошла в действителността! — каза жената любезно.
— Коя си ти?
— Казвам се Мей Чин, служа на „Драгон трайъд“.
— А не на Кин Шан?
— Не.
— Не беше много любезно от твоя страна да ме дрогираш — промълви Джулия гневно, преборвайки се с вътрешната болка, разкъсваща тялото й.
— Подозирам, че и ти не си била по-любезна с Лин Уан Чу, главната готвачка на борда на „Сун Лиен стар“. Между другото, къде е тя?
— С нея се отнасят далеч по-добре, отколкото с мен.
Мей Чин запали спокойно цигара и издуха дима в Джулия.
— Добре си побъбрихме двете с теб, нали?
— Нима си ме разпитвала?! — възкликна Джулия. — Нямам спомен.
— И не можеш да имаш след най-новия истински серум. Той не само връща съзнанието до това на петгодишно дете, ами и създава усещането, че кръвта в тялото ти се е превърнала в течна лава. Между лудостта и агонията, никой мъж или жена, независимо колко са волеви, не може да не отговори откровено на интимни въпроси. Всъщност, за да не се притесняваш, ще ти кажа, че не друг, а аз те съблякох и претърсих. Много хитри местенца беше намерила, за да скриеш малкия си пистолет и ножа. Повечето мъже едва ли биха се сетили да бръкнат между краката и под бицепсите ти. Но аз като жена веднага предположих къде ще си скрила радиото си.
— Ти не си китайка.
— Само по майка — отвърна Мей Чин. — Баща ми е англичанин.
В този момент в стаята влезе Ки Уон заедно с още един мъж, чиито черти също бяха евро-азиатски. И двамата застанаха пред Джулия и я загледаха похотливо.
— Ти се справи великолепно — похвали Ки Уон Мей Чин. — Получи невероятно полезна информация. Това, че разбрахме, че госпожица Лий работи в сътрудничество с бреговата охрана, която държи под наблюдение нашето съоръжение, ни даде необходимото време да преместим всички емигранти и да заличим всяка следа от тяхното присъствие там, преди местните власти и емиграционни служители да пратят ударни групи за внезапна проверка.
— Още петнайсет минути, и те ще заварят изоставени руини — каза другият мъж.
Очите му бяха черни и бездушни като на миеща мечка, черната му коса беше вързана на конска опашка, дълга до средата на гърба му. Лицето му издаваше, че е човек, който живее на широка нога, не пропуска прием, редовно посещава казината в Лас Вегас и е голям женкар. Кожата на лицето му беше опъната от не една и две операции за премахване на бръчки. Но нищо, свършено от хирурга, не можеше да скрие, че той никога повече няма да е на петдесет. Беше облечен модерно, в стила на холивудския елит.
Той се приближи до Джулия, хвана пълна шепа от косата й и дръпна главата й толкова назад, че очите й срещнаха тавана точно над нея.
— Името ми е Джак Лу — каза той с леден глас. — Ти ми принадлежиш.