— Аз не принадлежа на никого! — отсече Джулия през внезапната нова болка.
— Грешиш — обади се Уон. — Заповедта на Кин Шан беше да те убием веднага. Но господин Лу ми направи предложение, което не можех да откажа. Продадох те за шепа монети.
— Гадна, мръсна твар! — извика му Джулия, но страхът започна да замъглява очите й.
— Не хвърляй вината изцяло на мен — заговори Уон така, сякаш се бе почувствал наранен от думите й. — Сега бъдещето ти е в ръцете на „Драгон трайъд“, партньори на „Кин Шан маритайм“ в престъпната дейност, както би се изразила ти. Ние изнасяме, „Драгон трайъд“ внасят. Ние внасяме контрабандно и продаваме, те купуват, било то дрога, чужденци или оръжие. В замяна господин Лу, който е техен главен изпълнителен директор, и партньорите му снабдяват Кин Шан с крадени луксозни автомобили, яхти, потребителски стоки, висока технология, фалшива валута, кредитни карти и документи за износ за Китай.
— Възможно най-изгодното споразумение и за двете страни — допълни Лу, извивайки косата на Джулия толкова силно, че тя изпищя, после силно я плесна по задните части и започна да сваля веригите и белезниците й. — Сега двамата с теб ще си направим една хубава дълга разходка с лимузината. Докато стигнем в Ню Орлиънс, вече ще сме станали много близки.
— Ти ще си платиш за това — смънка Джулия, докато мъжът я сваляше от вратата; тя не беше в състояние да стои права и се свлече в прегръдките му. — Аз съм служител на американското правителство. Убиеш ли ме, те няма да се успокоят, докато не те изправят пред съда.
Уон се разсмя на заплахата й.
— Трябва да виниш единствено себе си за хала си. Кин Шан изпрати отряд от двайсет души да преследват теб и господин Пит, с цел да ви убият. Загубиха дирите ви и естествено, не са очаквали да влезете през парадния вход.
— Постъпих глупаво.
Уон сви рамене в знак на съгласие.
— Така е. Импулсивните постъпки не са присъщи на добрия правителствен служител… — Думите на Уон бяха прекъснати от изстрели някъде в самата сграда. Той погледна към Лу, който мигом извади от джоба на скъпото си спортно сако портативно радио и заговори:
— Откъде идва тази стрелба? — настоятелно попита той. — Да не би да е внезапна полицейска проверка?
— Не, господин Лу — отговори неговият началник по сигурността от стаята с контролните системи. — Никакви полицаи няма в участъка и на кея. Изстрелите се разнесоха от помещението над товарната платформа. Още не знаем кой стои зад тази атака, нито каква е целта му.
— Има ли жертви?
— Не. Който и да е стрелял, не се е целил в охраната ни.
— Дръж ме в течение! — нареди с рязък тон Лу и кимна на Уон. — Време е да тръгваме. — Едва изрекъл думите, и стрелбата се поднови. Той пак включи радиото. — Какво става?
Отговори му пак същият глас:
— Май го улучихме. Изпратих хора горе да огледат тялото.
— Интересно, кой ли може да е? — промълви замислен Уон.
— Скоро ще разберем. — Лу метна през рамо Джулия, която беше лека като пухена възглавница, и се ръкува с Уон. — Добре се работи с вас, господин Уон. Предлагам да потърсите нов разпределителен пункт. Този вече не е безопасен.
Уон се усмихна, без следа от безпокойство.
— След три дни, броени от днес, новите операции на Кин Шан влизат в действие и ще струпат много проблеми на главите на американците.
С Уон начело, четиримата напуснаха стаята и забързаха по витата стълба до широк коридор, който минаваше покрай празни складове и цехове. Още не бяха стигнали средата на коридора, и радиото на Ли запиука.
— Да, какво има? — попита той раздразнено.
— Агентите ни, настанени из енорията, докладват, че няколко катера на бреговата охрана навлизат откъм реката по разклонението Теч, а два хеликоптера с правителствени отличителни знаци току-що са прелетели над Морган Сити в посока към нас.
— За колко време ще пристигнат? — попита Лу.
— Хеликоптерите след петнайсет-двайсет минути. Добавете още половин час за катерите.
— Добре, изключи всички системи, задействай плана за евакуация и разпръсни персонала.
— Изключвам.
— След три минути ние ще сме на път с лимузините — каза Лу и прехвърли Джулия на другото си рамо.
— Предостатъчно време, за да се отдалечите от нас и фабриката — потвърди Уон.