Вече бяха стигнали вратата, водеща към външните стълби, спускащи се към товарния терминал, когато чуха викове и крясъци, но никакъв звук от локомотива. След това гласовете замлъкнаха и стана ясно, че нещо никак не е наред. Втурнаха се през вратата и излязоха на стълбищната площадка, високо над товарната платформа. Уон, който вървеше най-отпред, се закова на място.
Вагоните бяха натоварени с емигранти, вратите им бяха затворени и залостени. Локомотивът обаче бездействаше, синкав дим се виеше през дупки от куршуми в облицовката на дизеловите машини и електрическия генератор. Машинистите стояха и гледаха безпомощно повредения локомотив. Охранителите от „Драгон трайъд“ се качиха в товарния камион, който мигом след това отпраши към главния път.
Изведнъж Лу разбра защо нападателят не е стрелял по охраната. Страх и смут го сковаха, когато проумя, че влакът няма да може да тръгне. Американските служители ще заловят всичките триста емигранти и ще конфискуват товара с незаконна стока на стойност близо трийсет милиона долара. Той се обърна към Уон.
— Съжалявам, приятелю, но тъй като внасянето на стоката не може да се осъществи, ще държа отговорен за това Кин Шан.
— Какви ги говорите? — удиви се Уон.
— Каквото чу. „Драгон трайъд“ няма да плати нищо за тази пратка.
— „Кин Шан маритайм“ я достави точно както се бяхме споразумели — възрази Уон. Той знаеше, че ако Лу и дружеството му не изпълнят задълженията си, шефът му ще държи него отговорен. А това означаваше смърт, щом си нает от Кин Шан. — Стоката и хората ви бяха предадени на място. Вие трябва да сте отговорни оттам нататък.
— Без нас Кин Шан не може да прави бизнес със Съединените щати — подчерта Лу. — Както виждам, той не може да направи друго, освен да преглътне загубите.
— Той е много по-могъщ, отколкото предполагате — каза Уон. — Правите голяма грешка.
— Предай на Кин Шан, че Джак Лу не се страхува от него. Ценното приятелство не се захвърля като стара дреха. Няма да се покаже разумен, ако не приеме едно малко поражение, загубите от което може да възстанови за една седмица.
Уон го изгледа кръвнишки.
— Тогава нашата сделка относно госпожица Лий се разваля. Трябва да ми я върнете.
Лу се замисли за миг, после се разсмя.
— Но напи каза, че Кин Шан я искал мъртва?
— Да, точно така.
Лу вдигна Джулия високо над главата си.
— Оттук до железните релси долу е десет метра. Какво ще кажеш да изпълня желанието на Кин Шан и така да получа репарации за нашите финансови разлики.
Уон погледна надолу през парапета.
— Да, това е великолепно решение. Мисля, че така Кин Шан ще се помири със загубите си. Но, моля ви, направете го веднага, тъй като нямаме повече време за губене. Трябва час по-скоро да сме изчезнали оттук.
Лу протегна напред ръце. Джулия нададе писък. Уон и Мей Чин чакаха и гледаха със задоволството на садисти. Никой не забеляза високия, къдрокос мъж с униформа на пазач, която му стоеше отвратително. Той беше вървял безшумно след тях по стълбите.
— Извинете, че ви прекъсвам — заговори Пит и заби цевта на колта в основата на черепа на Лу, — но само някой от вас да си почеше носа, и ще запратя сивото му вещество в съседната енория.
Всички инстинктивно се обърнаха към непознатия глас с различен израз, изписан по лицата им: загорялото лице на Лу пребледня, очите му бяха широко отворени от изумление; по лицето на Мей Чин се четеше ужас, а Уон го гледаше просто с любопитство.
— Кой си ти? — пръв се обади той.
Пит не му обърна внимание, гледаше в Лу, когато каза:
— Свали внимателно дамата на пода — и за да натърти на думите си, заби още по-силно колта във врата му.
— Не стреляйте, моля ви, не стреляйте — запелтечи Лу, докато бавно пускаше Джулия на краката й.
Джулия се свлече на колене. Едва тогава Пит видя ужасните рани по китките и глезените й. Без да се колебае, той силно удари по темето Лу с цевта на колта си и със задоволство видя как се претърколи по стълбите.
Джулия, която не можеше да повярва, че чува познат глас, вдигна поглед и вторачвайки се в матовозелените очи и кривата усмивка на новодошлия, промълви:
— Дърк! — Тя се протегна и нежно докосна лепенката на носа му. — О, боже, ти си тук! Как… как…?
На Пит отчаяно му се прииска да я вдигне и притисне в прегръдките си, но не смееше да изпуска от поглед Уон. Беше разгадал израза на лицето му и знаеше, че екзекуторът на Кин Шан се готви да се стрелне към него като змия. Предвиди също, че и Мей Чин нямаше какво да губи, след като шефът й лежеше в подножието на стълбите с надробени кости. Тя гледаше Пит с такава студена ненавист, с каквато никоя жена досега не го беше пронизвала. Пит и към нея местеше поглед, докато държеше на мушка Уон.