— Просто минавах случайно оттук, та реших да се отбия и да кажа едно „здрасти“.
— Дърк ли е името ти? — изненада се Уон. — Да не би да си Дърк Пит?
— Същият. А ти кой си?
— Ки Уон, а тази дама е Мей Чин. Какво смяташ да правиш с нас?
— Ки Уон… — рече замислено Пит. — Къде съм чувал това име?
Джулия постъпи хитро: без да застрашава бдителността на Пит, тя се изправи мъчително на крака, застана зад него и обвивайки ръце около кръста му, прошепна в ухото му:
— Той е главният надзирател и екзекутор на Кин Шан, той разпитва емигрантите и решава кой да живее и кой да умре и именно той ме изтезава на борда на „Индиго стар“.
— Май не си от добрите хора — подметна Пит. — Виждал съм резултати от работата ти.
В този момент незнайно откъде изникна един от охранителите. Твърде късно Пит разбра по израза в очите на Мей Чин за неочакваното посещение — ненавистта в тях за секунди бе заменена с ликуване при вида на униформения охранител. В мига, в който Пит се обърна назад, Уон се нахвърли върху него. Мей Чин се развика:
— Убийте го, убийте го!
— Винаги изпълнявам желанията на една дама — каза нашественикът равнодушно. Изстрелът от револвера в ръката му отекна оглушително като от оръдие. Очите на Уон изхвръкнаха, когато куршумът го улучи право над гърбицата на носа му. Мъжът се олюля назад с разперени ръце, преметна се през парапета и вече мъртвото му тяло се просна долу върху релсите.
Джордино прояви скромност към работата си.
— Надявам се, че направих каквото трябваше.
— И то точно навреме — отвърна Пит, очаквайки сърцето му да продължи да тупти.
— Проклет да си! — изписка Мей Чин, нахвърляйки се срещу Пит, за да забие дългите си нокти в очите му.
Още не бе направила втората крачка, и юмрукът на Джулия я улучи в устата и разцепи устните й; кръв шурна надолу по роклята й.
— Кучка такава! — извика яростно Джулия. — Този е, задето ме дрогира! — Следващият й юмрук хлътна в корема на Мей Чин и я запрати на колене на пода, мъчейки се да си поеме въздух. — А този, че ме държа полугола пред двама мъже.
— Напомни ми никога да не те разярявам — усмихна се на Джулия Пит.
Тя разтърка юмрука си и рече с тъжно и напрегнато лице:
— Как не можахме да ги хванем, преди да са откарали емигрантите. Бог знае колко живота щяхме да спасим. Вече е много късно.
Пит я прегърна нежно, пазейки раните й.
— Ама ти не разбра ли?
— Какво да разбера? — погледна го тя учудена.
Той посочи с ръка вагоните долу.
— Там са затворени над триста емигранти.
— Те били тук, а аз не съм ги видяла.
— Как стигна до захарната фабрика? — попита я Пит.
— Промъкнах се на борда на боклукчийския шлеп в момента, в който той оттласваше от „Сун Лиен стар“.
— Значи си пътувала над главите на емигрантите от Сунгари. Защото те са били наблъскани още в Китай в един контейнер под водата и са били прехвърлени по подводни релси от дъното на „Сун Лиен стар“ до дъното на шлепа, който ги е докарал тук.
— Трябва да побързаме да ги освободим — каза Джулия с твърд глас, — преди да е тръгнал влакът.
— Не се безпокой — усмихна се лукаво Пит. — Дори Мусолини не би могъл да нареди на този влак да тръгне.
Двамата вече разтоварваха вагоните и помагаха на емигрантите да слязат на платформите, когато агентите на СЕН и бреговата охрана пристигнаха и поеха нещата в свои ръце.
38.
Президентът Дийн Купър Уолас стана от стола зад бюрото си в Овалния кабинет, за да посрещне влизащия Кин Шан, и протегна ръка към него.
— Скъпи мой Кин Шан, толкова се радвам да те видя.
Кин Шан стисна между дланите си ръката му.
— Много любезно от ваша страна да ме приемете, въпреки претоварения ви график.
— Глупости, аз съм ти толкова задължен.
— Ще имате ли нужда от мен? — попита Мортън Леърд, който бе придружил Кин Шан от приемната.
— Моля те, Мортън, остани — настоя президентът. — Искам и ти да присъстваш.