Президентът посочи на Кин Шан дивана край ниска маса и двамата седнаха.
— Искам да предадеш моята дълбока благодарност на премиера У Куон за щедрото му подпомагане на президентската ми кампания. И моля те, увери го, че има думата ми за по-близко сътрудничество между нашите две държави.
— Премиерът Куон ще се зарадва да чуе това — каза вежливо Кин Шан.
— Какво мога да направя за теб, Кин Шан? — мина на въпроса президентът.
— Както знаете, някои членове на Конгреса наричат страната ми робска и я обвиняват, че, както те се изразяват, нарушавала човешките права. Сега се канят да предложат закон, който да отхвърли статута ни като най-облагодетелствана нация.
— Бъди спокоен — усмихна се президентът. — Твърдо възнамерявам да поставям вето над всеки закон, който застрашава търговията между нашите две страни. Освен това при случай винаги подчертавам, че взаимните търговски връзки са най-добрата възможност да се зачеркнат въпросите за човешките права.
— Да разчитам ли на думата ви, господин президент? — Агресивността, с която зададе въпроса си Кин Шан, настрои отрицателно началника на кабинета Леърд.
— Можете да кажете на премиера У Куон, че му давам личното си уверение.
Леърд се удивляваше на атмосферата на отстъпчивост, която витаеше между корабния магнат и президента, когато според него, тя трябваше да е пропита от антагонизъм.
— Другата ми тревога е, че вашите служители от бреговата охрана и Емиграционната служба безпокоят моите кораби. Проверките на борда зачестиха през последните месеци, а закъсненията на корабите излизат доста скъпо.
— Разбирам тревогата ти, Кин Шан — каза Уолас. — Последната статистика на СЕН показва, че шест милиона души живеят незаконно в Съединените щати. Доста голям процент от тях, пак според СЕН, били вкарани незаконно в страната с твои кораби, а случаят край езерото Орион не можеше лесно да се потули. По право би трябвало да те арестувам, както си в кабинета ми, и да те обвиня в масово убийство.
Лицето на Кин Шан не трепна. Той гледаше в най-могъщия мъж на света, без дори да мигне.
— Да, според вашите закони вие имате пълното право да го направите. Но тогава се изправяте пред риска от изтичането към американския народ на доста деликатната информация, касаеща тайните ви сделки с „Кин Шан маритайм“ и Народна република Китай.
— Заплашваш с изнудване президента на Съединените американски щати? — попита Уолас, внезапно смутен.
— Моля да ми простите — побърза да замаже положението Кин Шан. — Просто исках да напомня на президента за вероятни непредвидими последствия.
— Няма да опростя масов убиец.
— Нещастен случай във вашата страна, причинен от криминални синдикати — парира го Кин Шан.
— В доклада, който четох, нямаше нищо подобно.
— Имате най-тържествената ми клетва, че случай като онзи край езерото Орион няма да се повтори.
— Но в замяна ще поискаш твоите кораби да бъдат оставени на мира, нали?
Кин Шан кимна.
— Ще ви бъда особено признателен.
Уолас се обърна към Леърд.
— Уведоми адмирал Фъргюсън и Дънкан Мънро, че искам бреговата охрана и СЕН да извършват проверките на корабите на „Кин Шан маритайм“, влизащи в наши води, със същата вежливост, каквато изразяват към другите чужди корабни компании.
Леърд слушаше и не вярваше на ушите си.
— Благодаря ви, господин президент. Говорейки от името на управителния съвет на директорите, ние ценим високо вашето приятелство.
— Няма да минеш метър толкова лесно, Кин Шан — каза Уолас. — Моля те да предадеш на премиера Куон моята загриженост, че страната ви продължава да използва робски труд за изработката на търговски стоки. Ако ще поддържаме тесни връзки, неговото правителство трябва да приеме използването на достойно платени работници в предприятията си и да зачита човешките права. В противен случай ще прекратя износа на фосфатни торове за Китай.
Мортън Леърд се усмихна вътрешно. Най-сетне президентът засегна тънката струна. Фосфатните торове надхвърляха един милиард долара от продажби, осъществявани от една химическа компания в Тексас, която беше филиал на огромна корпорация в провинция Цзянсу с главно управление в Шанхай. Без да заплашва търговските санкции срещу китайския износ на памучни изделия, обувки, детски играчки, радио- и телевизионни апарати и подобни артикули, които възлизаха на над петдесет милиарда долари годишно, Уолас се бе прицелил в най-основния от всички търговски артикули.