В зелените очи на Кин Шан премина сянка на притеснение.
— Ще предам съвета ви на премиера У Куон.
Уолас се изправи, давайки знак за край на разговора.
— Благодаря ви, господин президент. За мен беше чест да се срещна отново с вас.
— Ще ви изпратя до приемната — каза Леърд любезно, прикривайки дипломатично презрението си към финансовия престъпник.
Минути по-късно Леърд се върна в Овалния кабинет. Уолас не вдигна глава, докато подписваше пакет от закони, изпратени от Конгреса.
— Е, Мортън, по киселата ти физиономия съдя, че не си доволен от моето поведение.
— Да, сър, не съм. Дори съм ужасен, че изобщо разговаряте с този убиец.
— Той не е първият вампир, който влиза в този кабинет, откакто съществува. Но ако не беше Кин Шан и неговото влияние в китайското правителство, може би сега нямаше да седя на това място.
— Вас ви мамят, сър. Кин Шан и неговата страна мами вас и всички от Пенсилвания авеню. Заради личен политически интерес, господин президент, вие сам си копаете гроба.
— Ние си имаме работа със страна, чието население е едно цяло и четири милиарда души — не отстъпваше Уолас. — Това представлява невероятна възможност да продаваме американски стоки на стойност милиарди долари. Какъвто и грях да съм извършил, то е било в интерес на страната ни.
— Нищо не може да оправдае ограбването на американския народ от страна на китайците — възрази Леърд. — Последният доклад от контраразузнаването, изготвен съвместно от ЦРУ и ФБР, сочи над сто китайски агенти, които са проникнали до всяко ниво в правителството ни, от НАСА до Пентагона. Някои от тях заемат високопоставени длъжности в Конгреса и в министерствата на търговията и вътрешните работи.
— Хайде, Мортън, нали изчетох доклада. Не срещнах никъде да се споменава за критична заплаха за сигурността ни. Китай вече не таи фанатично желание да краде наши ядрени технологии и военни тайни.
— Че защо им е? — Гласът на Леърд стана твърд и нисък. — Сега тяхното внимание е насочено предимно към политическия и икономическия шпионаж. Освен да получат нашите търговски и технологически тайни, те използват всяка минута от деня, за да влияят на търговската ни политика така, че да е от полза за тяхната икономическа експанзия. Те вече изпревариха Япония като наш търговски партньор, с която имаме най-голям дефицит. Според икономическите предвиждания тяхната икономика ще бъде пред нашата още преди да е изтекъл мандатът ви.
— И какво от това? Дори и Китай да ни изпревари в икономическо отношение, хората там пак ще имат доход, равняващ се на една четвърт от средния американец.
— Най-почтително ви казвам, господин президент, събудете се и се огледайте. Тяхната принадена стойност от четирийсет и пет милиарда долара търговски баланс се влива обратно в укрепването на военните и престъпните им действия из цял свят, а оттам подсилва набъбващата им икономическа сила.
— Заставаш доста безкомпромисно срещу мен, Мортън — каза студено Уолас. — Надявам се да знаеш какво правиш.
— Да, сър, знам — отвърна непоколебимо Мортън. — Защото истински вярвам, че сте продал страната за свои лични политически облаги. Много добре знаете колко твърдо се противопоставих, когато вие разширихте статута за най-облагодетелствана нация в търговско отношение и в същото време заявихте, че решението ви не зависи от това, дали има напредък в спазването на човешките права.
— Единствената ми грижа е за трудовата заетост на американците. — Уолас вече бе станал от стола си, лицето му червенееше от гняв.
— Ако е така, как ще обясните факта, че през последните петнайсет години общо осемстотин хиляди американски работници са загубили работата си заради евтиния китайски труд, при това робски труд в по-голямата си част?
— Не отивай толкова далеч, Мортън — процеди през зъби Уолас. — Не съм направил нищо, което да не дава дивиденти на американския народ.
Леърд уморено прекара ръка по лицето си.
— Познавам ви от дълги години, така че разбирам кога изопачавате истината.
— Лъжец ли ме наричаш?
— Дори нещо повече, сър, наричам ви предател. И за да подкрепя думите си, до час ще имате оставката ми на бюрото си. Не искам да съм наблизо, когато лошите дела се стоварят върху главата на този, който ги е вършил.