С тези думи Мортън Леърд се обърна и излезе за последен път от Овалния кабинет. Знаейки колко е отмъстителен някогашният му приятел, той и съпругата му много скоро си опаковаха багажа и се преместиха на един остров край Австралия, където той започна да пише мемоари за живота си, вниквайки дълбоко в дългогодишното си приятелство и съвместната си работа с президента Дийн Купър Уолас във Вашингтон.
Су Жон, личната секретарка на Кин Шан, седеше зад писалището в големия брониран автобус, когато корабният магнат влезе след срещата си с президента. Щом се настани в коженото кресло до писалището, отрупано с телефонни апарати и компютърни системи, тя му подаде няколко съобщения, пристигнали по факса и сателитния телефон. Кин Шан използваше код, за да обърка всеки агент, правителствен или търговски, който се опиташе да подслушва личния му бизнес. Той прекара съобщенията през скенер, който мигновено ги преведе.
— Има ли съобщение от Жу Куан?
Су Жон му прочете резюме от докладите, докато шефът й преглеждаше преведените текстове.
— Нищо друго, освен че се опитва да открие мястото, където според слуховете е потънал „Принсес Доу Уан“. Допълва, че парченцата не се вместват в мозайката.
— Ако някой може да намери мястото на кораба, то това е само Жу Куан — каза уверено Кин Шан. — Какво друго получи?
— Покупката на четирите руски петролоносачи е осъществена. Екипажите на дружеството ни летят за Севастопол, за да поемат управлението на корабите. Според графика те трябва да стигнат до кораборемонтната ти работилница в Хонконг за преоборудване в средата на идния месец.
— Как се развиват нещата с новия туристически кораб?
— „Ивнинг стар“ ли? До четири месеца ще бъде завършен. Рекламният ни отдел подготвя предварителни материали за представянето му като най-големия и най-луксозен пътнически кораб в света.
— А „Юнайтед стейтс“? Какво ново при него?
— Той навлезе в устието на река Мисисипи и продължава транзитно за Ню Орлиънс. Тази част от операцията върви по план.
— Нещо друго, за което да не знам? — попита предпазливо Кин Шан. — Някакви инциденти в Сунгари например?
Су Жон поклати глава.
— Не в Сунгари.
По начина, по който избягваше погледа му, Кин Шан разбра, че новините са лоши.
— Какво е станало?
— Федералните агенти са извършили внезапна проверка и са затворили разпределителния пункт в Бартоломо, Луизиана. Триста четирийсет и двамата емигранти са задържани.
— А нашите хора?
— Ки Уон е мъртъв. Джак Лу от „Драгон трайъд“ също. Помощничката му Мей Чин е прибрана от служители на СЕН.
Кин Шан само сви рамене.
— Не е голяма загуба никой от тях. Джак Лу беше само една брънка във веригата на американско-китайския синдикат. Смъртта му и нападението несъмнено са резултат от слабата му охрана и глупостта му и ми предоставят чудесна възможност да предоговоря споразумението си с „Драгон трайъд“.
— И то в твоя полза, естествено — отбеляза Су Жон.
— Естествено — усмихна се Кин Шан. — И без друго след трийсет и шест часа щях да наредя Бартоломо да се затвори, след като осъществих целта си да направя Сунгари първостепенно товарно пристанище в залива.
— Последният доклад няма да ти хареса — смънка с неохота Су Жон.
— Няма ли резюме?
— Може би е най-добре лично да го прочетеш, Кин Шан — и тя кимна към доклада, описващ подробно разрушението на командния пункт край Загадъчния канал.
Докато Кин Шан четеше, очите му се променяха от мрачни до гневни, особено когато стигна до съобщението от Пит.
— Значи господин Пит се интересува дали още се навеждам да събирам банани. Той, изглежда, изпитва наслада да се подиграва с мен.
— Мръсникът заслужава да му бъде изтръгнат езика — изрази предаността си Су Жон.
— Много врагове съм имал в живота си — продължи тихо Кин Шан. — Повечето са били от търговските ми конкуренти. Но никой не е бил толкова предизвикателен като този Пит. Патетичните му опити да ми се надсмива ми доставят удоволствие. Дали ми е достоен опонент? — Той поклати уморено глава. — Едва ли. Но е опонент, който трябва да се пробва, макар да не е като черния хайвер, а по-скоро като американския хамбургер — груб, обикновен и безличен.
— Ако той знаеше само къде да гледа, щеше да види жалките останки от онези, които ти желаеха злото и се опитваха да спъват амбициите ти.