— Пит ще бъде отстранен — каза Кин Шан с леден глас. — Досега той осуети два от второстепенните ми проекти, които лесно могат да се възстановят. Безпокои ме само едно: защо той е в Луизиана, след като моите източници тук, във Вашингтон, ми съобщиха, че НЮМА си е прибрала всички, които бяха включени в разследването на незаконното вкарване на емигрантите? Неговата неизменна упоритост да ме дразни, е все още загадка за мен.
— Може би е погрешно насочено отмъщение.
— Пит е от хората, които американците наричат праведни филантропи — каза Кин Шан с рядък изблик на хумор. — И тук се крие неговата слабост. Направи ли грешка, което положително ще стане, той ще загине, защото върви по пътя на морала. Той изобщо не е научил, че с пари и власт, когато се използват умело, никога не се губи. — Той замълча и я потупа по коляното. — Нека Дърк Пит да не те тревожи, моя малка пойна птичке. Той много скоро ще умре.
Четвърта част
Река Олд Ман
39.
29 април 2000 г.
Река Мисисипи
На двайсет мили преди устието на река Мисисипи, където тя се разклонява в три главни водни канала, вливащи се в Мексиканския залив, два хеликоптера предприеха снижаване към откритата кърмова палуба на „Юнайтед стейтс“ и разтовариха товара си от хора и апаратура. После се вдигнаха отново и отлетяха на запад към пристанище Сунгари. Операцията продължи не повече от петнайсет минути, докато корабът плаваше със скорост двайсет и пет възела, както диктуваха автоматичните системи за управление.
Стегнат отряд от тежковъоръжени мъже от частните сили за сигурност на Кин Шан, воден от бивш полковник от Китайската народна освободителна армия, облечен в работни дрехи, износени като на мъжете, работещи по реката, носеше автоматични оръжия и преносима ракетна установка. Отрядът се пръсна из палубите, а корабните моряци заеха местата си в машинното отделение и кормилната рубка, където поеха ръчното управление на корабните системи. Преди да стигнат до канала, използван най-често от океанографските плавателни съдове, големият лайнер намали ход, когато го пресрещна лодка с лоцман на борда й, който щеше да го преведе по реката към Ню Орлиънс.
Лоцманът беше едър човек с шкембе. Потеше се силно и завърза червена кърпа около плешивата си глава, след като се изкатери по въжената стълба и стъпи в кормилната рубка. Той повдигна ръка за поздрав и се приближи до капитан Ли Хунчан, който допреди два дни управляваше „Сун Лиен стар“.
— Здравейте, капитане, аз съм Сам Бун. Извадих късмет и спечелих от лотария между речните лоцмани за честта да прекарам това чудовище до Ню Орлиънс — обяви той, произнасяйки Орлиънс като Оуеан.
— Няма да е необходимо — каза Хунчан, без да си направи труда да се представи. Той посочи към ниския китаец зад щурвала, който беше главен кърмчия. — Първият ми офицер ще свърши тази работа.
Бун изгледа въпросително Хунчан.
— Занасяте ме, а?
— Не — отвърна капитанът. — Ние сами можем да закараме кораба си на нашето местоназначение. — Той кимна към двамата охранители. Те хванаха Бун под двете мишници и го поведоха навън.
— Ей, я почакайте малко — изръмжа Бун, отскубвайки се от охранителите. — Вие нарушавате морския закон. Като нищо ще се блъснете някъде, ако сглупите и продължите сами. Не познавате реката както опитния лоцман. Ние имаме строги стандарти. Поемам кораби от двайсет и пет години. Може и да ви изглежда лесно, но повярвайте ми, съвсем не е така.
Хунчан направи знак на охранителите.
— Заключете го. Ако се наложи, доведете го до безсъзнание.
— Вие сте луди! — изкрещя Бун през рамо, докато го отвеждаха от рубката. — Ще заседнете в някоя плитчина като едното нищо!
— Прав ли е, Мин Лин? — обърна се Хунчан към главния кърмчия. — Наистина ли можем да заседнем?
Лин го погледна и се усмихна широко.
— Прекарвал съм този кораб по речния канал над двеста пъти в генерирана от компютър виртуална действителност.
— И случвало ли ти се е да засядаш? — настоя да узнае капитанът.
— Два пъти — отвърна Мин Лин, без да откъсва поглед от речния канал. — Първите два пъти опитах, но повече никога.
Тъмнокехлибарените очи на Хунчан засвяткаха.
— Моля те, поддържай скоростта в границите. Можем да си позволим любопитство, но не и да събуждаме подозрение, поне през следващите няколко часа.