Хунчан беше избран да управлява „Юнайтед стейтс“ до Ню Орлиънс по лично нареждане на Кин Шан. Той имаше вяра в него и в неговата експедитивност. Да има капитан на щурвала, който има опит в управлението на океански лайнери не беше нужно. Като избра корабен капитан и екипаж, които вече са в Америка и на разстояние един кратък полет с хеликоптер, Кин Шан си спести време и средства да изпраща екипаж от Хонконг. А тайната му мисъл беше, че не можеше да се довери на опитните офицери на пътническите кораби така, както на капитана и екипажа на „Сун Лиен стар“.
Освен да посрещне митническите и емиграционните служители и да се прави на завоевател пред тълпите покрай речния бряг, Хунчан почти нямаше други задължения. Действителната му функция беше предимно декоративна. Освен двайсетината тежковъоръжени охранители, на които плащаше Кин Шан, екипажът му от петнайсет души първоначално беше съставен от специалисти по разрушаванията, смесени с неколцина инженери, които да са на разположение в случай на спешен ремонт, ако корабът бъде нападнат.
Той си направи оглушки за опасната част от това плаване. Двайсет и четири часа беше времето, за което Кин Шан беше поискал услугите му. Евакуацията, когато дойдеше моментът, беше добре премерена и организирана. Хеликоптерите бяха в готовност да се спуснат и да качат бойците и екипажа веднага след като зарядите бъдеха детонирани и корабът потопен на точно определеното място. Кин Шан бе уверил Хунчан, че ще го направи богат човек, когато се завърне у дома, стига само операцията да преминеше благополучно.
Той въздъхна. Единственото, което го безпокоеше сега, беше превеждането на кораба по острите завои на реката, избягването на другите кораби и преминаването под шестте моста, които го очакваха по пътя до Ню Орлиънс. Разстоянието от разклонението на реката до града беше деветдесет и пет мили. Въпреки че плавателният канал за океанографски трафик в долната част на реката беше дълбок средно повече от дванайсет метра и широк малко над триста метра, никой кораб с размерите на „Юнайтед стейтс“ не беше минавал по него досега. Тесният воден път, вдаден в сушата, не беше прокопан за такива големи плавателни съдове и почти не позволяваше маневриране.
След като подминаха Венис, последния град на западния бряг, който имаше достъп до магистрала, дигите бяха задръстени от хора, любопитни да видят преминаването по канала на големия лайнер. Студентите временно бяха освободени от лекции, за да станат свидетели на събитие, каквото досега не е имало и едва ли щеше да има. Стотици малки частни лодки плаваха след кораба и надуваха свирките си за поздрав, но бяха държани на безопасно разстояние от килватерната му струя от два ескортиращи катера на бреговата охрана, които се бяха появили, след като „Юнайтед стейтс“ излезе от точката на разклоненията.
Част от хората гледаха смълчани от благоговение, други помахваха с ръце и викаха за поздрав. Беше краят на април и пролетното оттичане на притоците на Мисисипи беше повишило нивото на водата до над основата на дигите.
Хунчан беше благодарен за допълнителната вода между кила и речното дъно. Това му предоставяше повече шанс за успех.
Той закопча ремъка на бинокъла си, сложи фуражката си и излезе на крилото на мостика. Подмина корабния компас, който откликваше на всяка промяна на посоката на плавателния съд. Беше доволен, че водният път беше чист от движение в очакване преминаването на големия лайнер. След Ню Орлиънс нещата щяха да са много различни, но той щеше да се справи с проблема, когато му дойдеше времето.
Хунчан погледна небето и се зарадва, че и то му помага. Денят беше топъл, с лек ветрец. Ако духаше силно срещу гигантския корпус, щеше да го избутва странично към брега, когато трябваше да мине по някой по-остър завой. Тъй като слизаше по реката, зелените буйове се поклащаха безцелно от лявата му страна, а червените — отдясно.
Той помаха в отговор на хората върху дигите сред море от паркирани леки и товарни автомобили. От височината си от девет етажа над водата той виждаше също и равната блатиста местност и фермерските земи отвъд нея. Ли Хунчан се чувстваше като зрител, който наблюдава как друг изпълнява ролята му в драма.
Започна да си представя какво посрещане му предстои край бреговата ивица на Ню Орлиънс и се усмихна под мустак. Милиони американци щяха да запомнят този ден, но не поради причините, които очакваха.