— Но вие положително можете да принудите Кин Шан да затвори Сунгари и да прекъснете всяко влизане на кораб на „Кин Шан маритайм“ в Съединените щати — намеси се за първи път генерал Монтейн.
— Да, това е в нашите правомощия — отвърна Харпър. — Но възлизащите на милиарди долари китайски стоки, които се внасят в Съединените щати, се превозват именно от дружеството „Кин Шан маритайм“, което се субсидира от китайското правителство. Това ще означава то само да си отреже клона, на който седи, ако бездейства и запази мълчание, докато ние затръшваме вратата под носа на корабната линия на Кин Шан. — Той замълча и разтри слепоочията си. Харпър очевидно беше човек, който не обичаше да губи битка със сили извън неговия контрол. — В момента единственото, което можем да направим, е да му попречим да осъществява операциите си и да се надяваме, че рано или късно той ще направи някоя колосална грешка.
На вратата се почука и влезе лейтенант Стоу. Той мълчаливо подаде на капитан Луис бележка и пак тъй безшумно си излезе. Луис хвърли набързо поглед на съдържанието й и вдигна поглед към Франк Стюарт.
— Съобщение от вашия първи офицер, капитане. Искали сте да бъдете информиран за всяко ново развитие на нещата около луксозния лайнер „Юнайтед стейтс“.
Стюарт кимна към Пит.
— Дърк е този, който контролира плаването на кораба по Мисисипи.
Луис подаде бележката на Пит с думите:
— Извинете, че пръв я прочетох, но в нея просто пише, че „Юнайтед Стейтс“ е минал под мостовете на реката и приближава търговското пристанище на Ню Орлиънс, където щял да бъде закотвен като постоянно действащ плаващ хотел с казино.
— Благодаря ви, капитане. Поредният изненадващ проект, обгърнат от пипалата на Кин Шан.
— Голям подвиг е било да плава по реката от залива — отбеляза Монтейн. — То е все едно да искаш да пуснеш игла в купа сено, без да докосва сеното.
— Радвам се, че сте тук, генерале — каза Пит. — Напоследък ме измъчват едни въпроси, на които само вие, като експерт по реките, можете да дадете отговори.
— С удоволствие ще се опитам.
— Стигнах до налудничавата теория, че Кин Шан е построил Сунгари точно там, където е, защото възнамерява да разруши част от дигата и да отклони Мисисипи към Ачафалайа, като по този начин направи пристанището най-голямото на Мексиканския залив.
Би било преувеличено да се каже, че всички присъстващи в каюткомпанията приеха фантастичната теория на Пит — всички с изключение на генерал Монтейн. Той закима като професор, който е задал подвеждащ въпрос на студент и е получил правилния отговор.
— Може и да се изненадате, господин Пит, но и на мен ми се върти в главата подобна мисъл от шест месеца насам.
— Да се отклони Мисисипи — вметна с предпазлив глас капитан Луис, — за мнозина, включително и за мен, това звучи немислимо.
— Немислимо може би, но не и невъображаемо за човек, обсебен от дявола, като Кин Шан.
Сандекър гледаше замислен в далечината.
— Вие се натъквате на нещо съвсем рационално, което е било очевидно от първата копка на строежа на Сунгари.
После всички погледи се обърнаха към генерал Монтейн, когато Харпър му зададе въпроса:
— Възможно ли е това, генерале?
— Армейският корпус се бори с природата от сто и петдесет години насам, за да й попречи да извърши същия катаклизъм — отвърна Монтейн. — Всички ние живеем с кошмара на евентуално огромно наводнение, по-голямо от всички досега. Случи ли се това, река Ачафалайа ще се превърне в главен приток на Мисисипи. И онази част на река Олд Ман, която понастоящем тече от северната граница на Луизиана до залива, ще се превърне в затлачено устие. В древните времена това се е случвало, ще се случи и сега. Ако Мисисипи поиска да потече на запад, ние не можем да я спрем. И е въпрос на време това да стане.
— Да разбираме ли, че Мисисипи променя курса си на определени периоди? — попита Стюарт.
Монтейн подпря брадичка върху бастуна си.
— Не може да се предвиди точност до час или година, но тя се е местила в една или друга посока из Луизиана седем пъти през изминалите шест хиляди години. Ако не е била намесата на човека, и по-специално на армейския инженерен корпус, Мисисипи сега щеше да тече в долината на Ачафалайа над потопените останки от Морган Сити към залива.
— Да предположим, че Кин Шан разруши дигата и отвори широк разлив от Мисисипи към канала, който е прокопал в Ачафалайа — изрази гласно мислите си Пит. — Какъв ще е резултатът?