— С една дума: катастрофален — отвърна Монтейн. — Тласкан от пролетното оттичане със скорост над десет километра в час, вихрещият се прилив с височина около осем-девет метра ще връхлети в Загадъчния канал и ще нахлуе в долината. Животът на населението от двеста хиляди души, живеещи върху три милиона акра земя, ще бъде страшен. По-голямата част от мочурливата почва ще остане завинаги под водата. Водна стена ще помете цели градове и ще доведе до огромен брой човешки жертви. Стотици хиляди домашни и диви животни ще изчезнат, сякаш никога не са съществували. Развъдниците на стриди, омари и раци ще бъдат унищожени от внезапното намаляване на солеността, поради неконтролируемия приток на сладка вода. Алигаторите и водният свят ще загинат.
— Рисувате много мрачна картина, генерале — обади се Сандекър.
— Това е само жалка част от предвижданията — отвърна Монтейн. — От икономическа страна, прииждането ща разруши сухопътни и железопътни мостове, които минават над долината, и ще затвори всички транспортни пътища от изток на запад. Електроцентрали и електропроводи ще бъдат подкопани или разрушени и ще прекъснат електроснабдяването на хиляди квадратни километри площ. Съдбата на Морган Сити ще бъде решена — той ще бъде заличен от лицето на земята. Да не говорим, че и междущатските газопроводи ще избухнат и ще лишат от природен газ всеки щат от Роуд Айлънд и Кънектикът до двете Каролини и Флорида. — Монтейн замълча за миг и продължи: — Така Мисисипи ще остави непоправими щети. Батън Руж ще се превърне в призрачен град. Няма да има никакъв воден трафик. И искаме или не искаме, пътят на океанските товарни кораби ще бъде отклонен от Ню Орлиънс към Сунгари. Огромните загуби в икономиката ще се измерват с десетки милиарди долари.
— Още малко, и ще ме почне мигрената — смънка Джордино.
— По този повод — Монтейн погледна към капитан Луис, — случайно да ви се намира бутилка уиски на борда за малко облекчение?
— Съжалявам, сър — отвърна Луис с леко поклащане на главата, — но на борда на катерите на бреговата охрана не е разрешено да се държи алкохол.
— Е, от питане глава не боли.
— Какво ще е сравнението между новата и старата река? — попита Пит генерала.
— Понастоящем ние владеем потока на река Мисисипи край контролното съоръжение на брега на Олд Ривър, разположено на седемдесет километра от Батън Руж. Целта ни е да поддържаме разпределение на водата на Олд Ривър, като трийсет процента от нея да се влива в Ачафалайа и седемдесет процента — в Мисисипи. Когато двете реки се съберат с пълния си потенциал, ще имаме една огромна река, течаща с невероятна скорост.
— Няма ли начин да се възстанови дигата, ако бъде разрушена част от нея? — поинтересува се Стюарт.
Монтейн се замисли за момент.
— Ако е подготвен както трябва, инженерният ни корпус може да извърши много неща. Но колкото по-дълго време ще е необходимо да монтираме съоръженията си на място, толкова по-дълго водната маса ще разширява пролома в дигата. Единственият ни изход е главният поток на Мисисипи да продължи по канала, докато дигата ерозира дотолкова, че да приеме целия поток.
— Колко време според вас ще отнеме това?
— Трудно е да се каже. Може би два часа, може би два дни.
— А дали процесът ще се ускори, ако Кин Шан потопи шлепове диагонално на коритото й, за да отклони главния поток — попита Джордино.
Монтейн пак се замисли, преди да отговори:
— Дори състав от шлепове, достатъчен да блокира цялата ширина на реката, да бъде потопен и разположен правилно — а това е доста трудна маневра дори за опитните лоцмани — главното речно течение ще продължи да тече над шлеповете поради ниския им профил. Легнали на коритото, покривите на товарните им помещения пак ще останат на девет-десет метра под водата. Идеята за такъв вид отклоняващ бент няма да се окаже практична.
— Възможно ли е — попита капитан Луис — да започнете да се подготвяте с всички средства и да разположите хората и съоръженията си така, че да са в готовност да действат, когато Шан разруши дигата?
— Да, възможно е — отвърна Монтейн, — само дето няма да излезе евтино на данъкоплатците. Но проблемът ми ще бъде, че не мога да издам заповед, базираща се единствено на предположения. Ние може и да подозираме Кин Шан в подобни намерения, но без да имаме неопровержими доказателства за тях, ръцете ми са вързани.