— Дами и господа — намеси се Пит. — Мисля, че сме на път да изпаднем в положението „след дъжд качулка“.
— Дърк е прав — подкрепи го Сандекър. — Най-добре е да попречим на Кин Шан да извърши тази операция.
— Разумно предложение — съгласи се Монтейн. — Аз ще направя първата крачка. Мой съкурсник от Военната академия, генерал Оскар Олсън, командва Националната гвардия в Луизиана. Ако му отправя лична молба, той с удоволствие ще изпрати контингент от войски в подкрепа на заместник-шерифите.
— Първите, които пристигнат, трябва да се заемат с претърсването за експлозиви и с обезвредяването им — подметна Пит.
— Ще им е нужен и подводен резач, за да срежат желязната врата към тунела, който открихме с Пит — добави Джордино. — Той минава под главния път и дигата и е твърде вероятно именно там да са складирани взривните вещества.
— Ако Кин Шан иска да направи по-широк пролом — отбеляза Монтейн, — сигурно е поставил допълнително взрив в страничните тунели, които се разклоняват на дължина най-малко сто метра.
— Сигурен съм, че инженерите на Кин Шан са предвидили какво количество ще е необходимо, за да пробият гигантска дупка в дигата — каза Пит с мрачно изражение.
— Колко ще е хубаво да извием най-накрая врата на тоя китаец — въздъхна Сандекър.
— Сега остава да направим график — вметна Джордино.
В този момент влезе отново лейтенант Стоу и подаде на капитан Луис друго съобщение. Както четеше, капитанът присви очи, после ги отмести към Пит.
— Изглежда, че липсващите парченца от мозайката се намериха.
— Ако съобщението е пак за мен — обади се Пит, — моля, прочетете го на глас.
Луис кимна и започна да чете.
— „До господин Дърк Пит от НЮМА на борда на «Уихокън». Уведомяваме ви, че бившият пътнически лайнер «Юнайтед стейтс» не спря в Ню Орлиънс. Повтарям: не спря в Ню Орлиънс. Пренебрегвайки напълно предвидените процедури по акостирането и церемониите по посрещането му, корабът продължи към Батън Руж. Капитанът отказа да отговаря на всички повиквания по радиото.“ — Луис вдигна поглед. — Как си обяснявате това?
— Кин Шан изобщо не е имал намерение да превръща „Юнайтед стейтс“ в хотел и казино на Ню Орлиънс — заяви Пит. — Планът му е да го използва за отклоняващ бент. Разполагайки го диагонално на реката и отваряйки люковете му, за да го потопи, този огромен кораб ще блокира деветдесет процента от потока на Мисисипи и ще отклони огромно количество вода през взривената дига към Ачафалайа.
— Невероятно находчиво! — промълви Монтейн. — Тогава няма начин да бъде овладяна пълната сила на прилива. Нищо на този свят няма да може да го спре.
— Вие познавате Мисисипи по-добре от всеки присъстващ тук, генерале — обърна се към него Сандекър. — За колко време „Юнайтед стейтс“ може да стигне до Загадъчния канал под Батън Руж?
— Зависи. Той ще намалява скоростта си, за да маневрира с огромния си корпус по няколко остри завоя, но ще наваксва на правите участъци между тях. От Ню Орлиънс до Загадъчния канал са около сто мили.
— Тъй като корабът е празен — каза Пит, — той плава високо, което увеличава потенциалната му скорост. С всичките си запалени котли корабът спокойно може да пори водата с близо петдесет мили в час.
— И армия от ангели ще бъде безсилна да помогне на всеки шлеп или увеселително корабче, които попаднат в килватерната му струя — вметна Джордино.
Монтейн отговори на Сандекър:
— Може да стигне до канала за по-малко от три часа.
— Значи нямаме нито минута за губене — каза Луис с помръкнало лице, — трябва веднага да вдигнем на крак щатските служби за бедствия и аварии, за да започнат да евакуират жителите от долината на Ачафалайа.
— Вече наближава пет и половина — каза Сандекър, поглеждайки часовника си. — До осем и половина тази вечер трябва да предотвратим задаващо се огромно бедствие. — Той разтри очите си. — Ако не успеем, ще загинат стотици, а може би и хиляди невинни хора и телата им ще бъдат отнесени в залива, без изобщо да бъдат намерени.
След като съвещанието свърши и всички си тръгнаха, останаха само Пит и Джулия.
— Изглежда, че непрекъснато ще се сбогуваме — заговори тя, притиснала чело в гърдите на Пит.
— Лош навик, който трябва да нарушим — каза тихо Пит.
— Така да не ми се тръгва за Вашингтон с Питър, но комисар Мънро ми нареди да се включа в оперативната група за подвеждането на Кин Шан под отговорност.