— Ти си важна личност за правителството.
— Моля те, гледай да се прибереш по-скоро — прошепна тя през потеклите й сълзи.
Пит я притисна силно в прегръдките си.
— Можеш да се настаниш в хангара ми. С алармената ми система и телохранителите ти, ще се чувстваш в безопасност, докато се върна.
В насълзените й очи проблеснаха закачливи пламъчета.
— Може ли да покарам дюзенбърга?
Той се разсмя.
— Кога за последен път си карала кола с лост за скоростите?
— Нито веднъж — усмихна се тя. — Всички коли, които съм имала, са били с автоматична скоростна кутия.
— Обещавам ти, че щом се върна, ще изкараме дюзи и ще идем на пикник.
— Звучи чудесно.
Той отстъпи крачка назад и я загледа с матовозелените си очи.
— И бъди добро момиче. — После я целуна и двамата тръгнаха в различни посоки, без да се обръщат назад.
41.
Речните звуци се заглушаваха от леката мъгла, която се стелеше над тъмната река. Белите чапли и сивите рибари, които крачеха безшумно по брега и заравяха дългите си извити клюнове в тинята, за да търсят храна, бяха първите, които почувстваха, че нещо, което не беше от техния свят, се приближава към тях в нощта. То започна с леко накъдряне на водната повърхност, което изведнъж се увеличи до внезапно раздвижване на въздуха и силен грохот. Изплашените птици разпериха крила и отлетяха.
Неколцината души, които се разхождаха по дигата след вечеря и гледаха светлините на корабите във водата, се стреснаха от внезапната поява на огромната сянка. После речното чудовище изплува от мъглата, порейки водата с невероятна за масивните му пропорции лекота. Въпреки че четирите гребни винта на кораба се въртяха бавно, за да преодолеят острия завой, дирята му образуваше високи вълни, които заливаха дигите почти до пътя и блъскаха в брега по-малките плавателни съдове. Но щом излезе от завоя, той се понесе с пълна скорост по водата.
Освен една бяла светлина на част от някогашната висока фокмачта и червените и зелени навигационни светлини, единственото друго осветление беше призрачно сияние от кормилната рубка. По палубите нямаше никакво движение, само от време на време се появяваха силуети на двете крила на мостика. Корабът не развяваше знаме, само на кърмата и носа с изпъкнали букви бе написано името му.
Но преди мъглата да го скрие отново, палубите му изведнъж се оживиха. Мъже се разтичаха нагоре-надолу и започнаха да разполагат пултове за управление на огъня и да подреждат една до друга преносими ракетни установки срещу евентуална атака от американските власти. Въпреки че мъжете бяха облечени небрежно, те бяха елитна бойна група — безпощадни, дисциплинирани и добре обучени за предстоящата им задача. Ако бъдеха заловени живи, те бяха готови да се самоубият или да загинат в битка. А ако операцията минеше успешно, всички щяха да бъдат качени на хеликоптери, преди корабът да бъде потопен.
Капитан Хунчан излезе прав по отношение на изненадата и шока, изписани по лицата на хилядите хора, стекли се по крайбрежието, за да посрещнат „Юнайтед стейтс“. След като подмина един плавателен съд, той подаде команда за пълен напред и се развесели, когато видя как градът остава зад кърмата и никак не се притесни, че корабът му блъсна една малка яхта и пътниците й, която се случи на пътя му. Разсмя се, като видя, че сред комисията по посрещането е губернаторът на Луизиана и кметът на Ню Орлиънс. Те изглеждаха истински потресени, когато „Юнайтед стейтс“ подмина пристанището, където трябваше да пусне котва и да бъде подновен с луксозни стаи, ресторанти, магазини за подаръци и хазартни маси.
През първите трийсет мили една флотилия от яхти, лодки с извънбордови двигатели и рибарски кораби го следваха по петите. Един катер на бреговата охрана също препускаше след него по реката, а по магистралата, минаваща успоредно на брега, хвърчаха шерифската и полицейските патрулни коли с виещи сирени и мигащи червени лампи. Хеликоптери, наети от новинарските канали на нюорлианската телевизия, кръжаха над кораба с камери, насочени към внушителната сцена под тях. Скоро катерът на бреговата охрана и частните лодки изостанаха, тъй като не можеха да поддържат същата невероятно висока скорост на кораба.
Когато се стъмни, първият проблем, пред който се изправи Хунчан, не беше стесняващият се воден канал между Ню Орлиънс и Батън Руж, чиято дълбочина намаля от триста до сто и петдесет метра. На кораба и петнайсет метра му бяха достатъчни. Корпусът му в най-широката си част беше трийсет метра и значително се стесняваше към водолинията. Щом можа да мине по Панамския канал, щеше да мине и оттук, заключи Хунчан. Безпокоеше го преминаването под шестте моста, свързващи двата бряга на реката. Пролетното оттичане беше увеличило нивото на водата с близо четири метра и това донякъде застрашаваше минаването на кораба под тях.