Влекачът и шлеповете започнаха бързо да се отклоняват наляво. Макар маневрата да бе извършена навреме, огромната килватерна струя на суперлайнера, чийто корпус изместваше над 40 000 тона вода по време на движение, се изля като водопад върху влекача и шлеповете, отхвърли ги високо и ги запрати на сухо върху насипа на дигата.
След десетина минути корабът подминаваше Доналдсвил, след като успешно мина и под последния мост. Когато светлините на моста се загубиха зад завоя на реката, Хунчан си позволи лукса да си налее чаша чай.
— Още дванайсет мили и пристигаме — каза Мин Лин с такова спокойствие, сякаш отбелязваше колко е спокойно времето. — Това прави двайсет — двайсет и пет минути, не повече.
Хунчан тъкмо допиваше чая си, когато един от моряците на вахта на дясното крило на мостика надникна през вратата на кормилната рубка.
— Виждам самолети, капитане, приближават ни от север. Шумът им е като на хеликоптери.
Хунчан се беше надявал и на радиолокатор на борда, но Кин Шан, знаейки, че „Юнайтед стейтс“ е на последното си плаване, сметна да не се впуска в излишни разноски.
— Можеш ли да определиш колко са на брой?
— Видях два насочени право към реката — отвърна морякът, продължавайки да се вглежда през очилата си за нощно виждане.
Няма защо да се паникьосвам, помисли си Хунчан. Те са или на щатската полиция и не могат да направят нищо, освен да подадат предупреждения към кораба да спре, или са наети от медиите. Той вдигна глава и погледна през очилата си за нощно виждане. Кръвта му във вените се смръзна, когато разпозна отличителните знаци на военните.
В същия момент дълга редица от прожектори освети реката ярко като ден и той видя конвой от бронетанкова техника на отсрещната страна на източната дига, с оръдия, насочени към участъка на речния канал, по който щеше да мине корабът. Хунчан се изненада, като не видя гранатохвъргачки. Тъй като не бе запознат с военната бойна техника, той не разпозна по-старите танкове М1А1 на Националната гвардия със 105-милиметрови оръдия. Но беше напълно наясно какво можеха да причинят на невъоръжен суперлайнер.
Двата хеликоптера „Сикорски Н-76 Ийгълс“ се разделиха и оградиха кораба от двете страни, поддържайки височина на нивото на горната палуба. После единият намали скоростта си и закръжи над кърмата, а другият се изравни с кормилната рубка и насочи ярък прожектор към нея.
Глас от високоговорител прогърмя над шума от лопатите на витлото:
— Веднага спрете кораба!
Хунчан не се подчини. Съдбата неочаквано се бе обърнала срещу него. Явно, че американците са били предупредени. Те са разбрали! Дявол да ги вземе! Разбрали са, че Кин Шан има намерение да разруши дигата и да използва кораба като отклоняващ бент.
— Спрете незабавно! — долетя отново гласът. — Ще се качим на борда да арестуваме кораба ви!
Хунчан преценяваше шансовете си, ако пробие засадата. Преброи шест танка, наредени върху дигата напред. При липсата на ракети с мощни бойни глави врагът нямаше да е в състояние да потопи огромния кораб само с оръдейно обстрелване. Големите му двигатели се намираха доста под водолинията и бяха защитени от нападение от повърхността. Той погледна часовника си. Загадъчният канал беше само на петнайсет минути път. За миг си помисли да спре кораба и да се предаде. Но нали беше поел отговорност. Да зареже сега всичко, означаваше да загуби достойнството си. Не, няма да направи нищо, с което да опозори семейството си. И реши да продължи напред.
Сякаш в подкрепа на решението му, един от отрядите от китайските специални части изстреля една противовъздушна ракета SA-7 с инфрачервено самонасочване, руско производство, в хеликоптера, кръжащ над кърмата. На разстояние по-малко от двеста ярда беше невъзможно тя да не улучи, дори и да нямаше система за самонасочване. Ракетата улучи хеликоптера в лонжерона зад фюзелажа и го разби. Летателната машина загуби хоризонталното управление и се запремята бясно във въздуха, преди да падне в реката и да изчезне от поглед. Междувременно обаче двамата пилоти и войниците в него успяха да скочат.
Мъжете във втория хеликоптер нямаха този късмет. Следващата ракета го пръсна надве и запрати горящите отломки и тела в тъмните води на реката.
Хунчан и китайският отряд не чуха ниския шум от бучене, който се приближаваше от горното течение на реката, нито забелязаха двата черни парашута, които закриха за миг звездите на нощното небе. Погледите на всички бяха обърнати към заплашителните оръдия на танкове, мислите на всички бяха съсредоточени върху пробиването на засадата от разрушителен огън, за който не се съмняваха, че ще ги унищожи.