С тих глас капитан Хунчан подаде по корабния телефон командата си в машинното отделение:
— Пълен напред!
42.
Десет минути по-рано, от едно училище, намиращо се на една пресечка от реката, Пит и Джордино се готвеха да се издигнат към тъмното небе. След като двамата нахлузиха шлемовете и коланите на куполите си, те стегнаха с ремъци по един малък мотор, поставен в парашутна раница на гърба им. После всеки се закачи за широкия девет метра купол, с над петдесет носещи върви, опънати върху тревата, и включи моторчето си с мощност три конски сили, чийто размер беше колкото мотора на сенокосачка и верижен трион. Лопатките на задвижващия механизъм, наподобяващи широките перки на вентилатор, и затворени в кожух, за да не закачат някоя от вървите, раздвижиха въздуха. Когато извървяха няколко крачки, тласкащото устройство на моторите им се задейства, куполите с площ от двайсет квадратни метра се издуха и Пит и Джордино се издигнаха към небето.
Освен метален шлем и бронирана жилетка Джордино носеше и 12-калибровата пушка „Булдог Асерма“ на Пит, привързана за гърдите му. Пит избра да вземе със себе си стария си автоматичен колт. Повече или по-тежки оръжия щяха да затруднят парапланите с техните малки моторчета да се задържат във въздуха. Освен това двамата си бяха наумили нещо друго. Те нямаха намерение да се включат в битката, а само да стигнат до кормилната рубка и да поемат контрола на кораба в свои ръце. Разчиташе се на армейската ударна група, ако се стигнеше до сражение.
Много късно, едва когато се издигнаха във въздуха, те видяха как армейските хеликоптери бяха свалени.
По-малко от час след като „Юнайтед стейтс“ подмина Ню Орлиънс, Пит и Джордино се срещнаха с генерал Оскар Олсън, приятеля на генерал Монтейн и командир на Националната гвардия на Луизиана, в щабквартирата на Гвардията в Батън Руж, щатската столица на Луизиана. Той изрично забрани на Пит и Джордино да се присъединят към ударната му група, отхвърляйки аргумента им, че са единствените морски инженери, запознати с разположението на палубите и съоръженията на „Юнайтед стейтс“ и са достатъчно опитни да поемат контрол над кормилната рубка и да спрат кораба, преди да е стигнал разклонението Гула в близост до Загадъчния канал.
— Това е работа на армията — заяви Олсън, удряйки кокалчетата на едната си ръка в дланта на другата. За мъж, наближаващ шейсетте, той изглеждаше много по-млад, уверен и с висок дух. На ръст беше колкото Пит, с леко изпъкнал корем, типично за мъжете на неговата възраст. — Може да се стигне до кръвопролитие. Не мога да позволя цивилни лица да бъдат ранени, особено вие, господин Пит, който сте син на американски сенатор. Ако хората ми не могат да спрат кораба, ще им наредя да го изведат до брега.
— Това ли е целият план, след като бъде арестуван корабът? — попита Пит.
— А по какъв друг начин ще спрете плавателен съд с размерите на висок небостъргач?
— Дължината на „Юнайтед стейтс“ е по-голяма от широчината на реката под Батън Руж. Ако на щурвала застане някой, който не знае как да борави с автоматизираните системи, корабът лесно може да излезе от контрол и да се завърти с широката си част напреки на канала, да забие носа и кърмата си в двата бряга и да блокира движението по реката за месеци напред.
— Съжалявам, господа, но аз съм поел отговорността — усмихна се Олсън, разкривайки равни, но раздалечени бели зъби. — Едва когато корабът бъде задържан, ще позволя на вас и господин Джордино да бъдете спуснати по въздуха на борда му. Тогава ще можете бързо да спрете кораба и да го закотвите, преди да е станал заплаха за речния трафик.
— Щом така смятате, господин генерал — каза Пит студено, — двамата с Ал ще намерим свой начин да се качим на кораба.
Олсън не попи веднага думите на Пит; маслиненокафявите му очи блуждаеха някъде далече. Това бяха очи на стар боен кон, чиито ноздри бяха поемали мириса на битки в продължение на две десетилетия и сега отново надушваха задаваща се битка.
— Предупреждавам ви, господин Пит, че няма да толерирам никаква глупост или намеса. Ще се подчините на моите заповеди.
— Извинете, господин генерал, може ли един въпрос? — попита Джордино.
— Питайте.
— Какво ще стане, ако вашите хора не успеят да превземат кораба?