— Застраховал съм се с рота от шест танка М1А1, две самоходни гаубици и една подвижна сто и шест милиметрова минохвъргачка, които вече са на път за дигата. Това е огнева мощ, повече от достатъчна да превърне „Юнайтед стейтс“ в старо желязо.
Пит хвърли на Джордино скептичен поглед, но не пожела да каже нищо.
— Ако това е всичко, господа, извинете ме, предстои ми да проведа атака. — И като училищен директор, скастрил две непокорни момчета, генерал Оскар Олсън се върна в кабинета си и затвори вратата.
Планът им да се приземят на кораба, след като бъде заловен от армейската ударна група, се провали на бърза ръка, помисли си Джордино с насмешка, докато летеше на по-малко от петнайсет метра зад Пит. Даваше си ясна сметка, че вероятността да бъдат направени на решето от куршуми и взривени на малки молекули от тежките огнестрелни оръжия, беше повече от сигурна.
Спускането към бързо препускащия кораб посред нощ, без да си счупят някоя кост, разсъждаваше Пит, щеше да е нещо изключително. Най-голямото затруднение за кацането им щеше да е скоростта от петдесет мили в час на кораба срещу пълзящата скорост на парапланите им, достигаща едва двайсет и пет мили. Само ако ги подемеше вятърът по посока на кораба, скоростта им можеше да се увеличи.
Те можеха да намалят донякъде неравенството, продължаваше да размишлява Пит, като пресрещнат кораба и направят кръг над него, когато той намалеше скоростта си, за да мине по завоя край старата плантация Ивън Хол.
Пит си беше сложил очила с жълти стъкла, за да омекоти мрака, и разчиташе на светлините от къщите и на автомобилите, пътуващи по пътищата от двете страни на реката, да насочват спускането му. Макар да се владееше напълно, той имаше чувството, че пропада в дълбока бездна, на дъното на която го дебне огромен минотавър. След малко видя грамадния кораб да изниква от нощния мрак.
Не трябваше да допуска никаква грешка в преценката си. Пропъди внезапната мисъл да наклони кормилния трапец и да полети обратно, преди да се е сгромолясал върху твърдата надстройка и превърне тялото си в пихтия. Беше напълно сигурен, че Ал щеше да го последва без капка колебание, независимо от последствията. Той заговори в радиото, монтирано на шлема си.
— Ал?
— Тук!
— Виждаш ли кораба?
— Да. Все едно че стоя на железопътна линия в тунел и виждам как експресът връхлита върху мен.
— Той ще намали скоростта си преди завоя. Ще имаме една-единствена възможност и тя ще е точно тогава.
— Надявам се да стигнем навреме в камбуза му — подметна Джордино, който не беше слагал залък в устата от сутринта.
— Ще направя ляв завой и ще се спусна на откритата палуба зад задния комин.
— Ще те следвам по петите — отвърна Джордино. — Пази се от вентилаторите и не забравяй да отстъпиш крачка встрани, за да ми направиш място.
Решителността на Джордино издаваше предаността, която изпитваше към приятеля си. Това, че щеше да последва Пит и в ада, се подразбираше. Двамата действаха като едно цяло, сякаш всеки четеше мислите на другия. Оттук нататък, докато се спускаха към палубата на „Юнайтед стейтс“, двамата не си размениха нито дума повече. И не беше нужно.
Тъй като не им трябваше мощност за кацането, Пит и Джордино изключиха моторчетата си, за да прекъснат всички звуци при последния си подстъп. Пит се приготви за кръгово движение. Под куполите си, като две черни летящи влечуги от мезозойската ера, готвещи се да се нахвърлят върху галопиращ сфинкс, двамата описаха кръг над източната дига, после направиха тесен завой към приближаващия се кораб, изчислявайки времето си така, че да се спуснат откъм кърмата.
Никакъв изстрел не последва от кораба, никакви снаряди не разкъсаха куполите им. Те кацнаха, без да бъдат забелязани или чути от въоръжените мъже, отбраняващи кораба. След като бяха свалили хеликоптерите, те не очакваха повече нападения от чистото небе.
Когато палубата с два реда вентилатори се показа зад огромния комин, Пит сръчно подготви купола си за кацане и бавно се спусна към свободното пространство между тях. Колесникът му — ходилата и краката му — леко докосна палубата, а безжизненият му купол се нагъна с едва чуто шумолене зад него. Без да губи време да се поздрави за невредимото си кацане, той бързо се освободи от купола и мотора му. Три секунди по-късно Джордино скочи от небето и извърши великолепно, също като на кино приземяване на метър и половина от Пит.
— Тук ли му е мястото да се каже: дотук, добре? — попита тихичко Джордино, сваляйки коланите си и раницата с мотора.