— Или е това, или пък те го покровителстват.
— Кое от двете е според теб?
— Де да знаех! — въздъхна Йегър. — Докато двамата с Макс не извлечем от тази неблагодарна работа необходимите източници за данни, аз ще съм толкова на тъмно, колкото си и ти. Единственото, което мога да ти кажа, е, че той не е светец. Шан е хлъзгав като змия и обикаляйки света, извлича огромни изгоди от безчислените си сделки, които външно изглеждат перфектни.
— И ти нямаш никакво доказателство, че е част от организирана престъпност, така ли да разбирам?
— Нищо не се показва на повърхността — отвърна Йегър. — Което обаче не значи, че той не действа и самостоятелно.
— Може би е прероден Фу Манджу3 — подхвърли Пит.
— Ще ми кажеш ли какво имаш против него?
— Неговите лакеи преобърнаха хижата ми наопаки. Не обичам, когато непознати се ровят в бельото ми.
— Има едно нещо, което ще ти е интересно да узнаеш — каза Йегър.
— Слушам те.
— Ти и Шан сте родени не само в един и същ ден, ами в една и съща година. Само че според китайската астрология Шан е роден в годината на плъха, а според нашата ти си зодия рак.
— Това ли е най-голямата компютърна „бомба“ по случая, с която ми излизаш? — попита сухо Пит.
— Ще ми се да имам нещо повече да ти предложа. — В гласа на Йегър прозвучаха нотки на съжаление. — Ще продължа опитите.
— Не мога да искам повече.
— Какво смяташ да правиш сега?
— Нямам голям избор, освен да половя малко риба.
Той обаче нито за миг не можеше да заблуди Йегър.
— Пази си гърба — предупреди го със сериозен глас Йегър — и внимавай да не те спипат натясно, та да не можеш да се измъкнеш.
— Ще остана верен на своето старо, познато, затворено в клетка аз.
Пит изключи бутона и постави телефонния си апарат в чатала на близкото дърво. Мястото не беше от най-подходящите, където да го скрие, но беше малко по-безопасно, отколкото да го държи в хижата, в случай че бъде претърсена отново в негово отсъствие.
На Пит не му беше приятно да подминава загрижеността на Йегър, но предпочиташе главният компютърен гуру да знае възможно най-малко. Защото Пит се канеше да извърши нещо, за което можеше да бъде арестуван. И ако не беше предпазлив, тази вероятност беше по-голяма от вероятността да бъде убит. Помоли се на Бога да не възникнат непредвидени обстоятелства. Изпълни го някакво силно чувство, че ако допусне грешка, тялото му може никога да не бъде намерено.
Оставаха два часа до мръкване, когато Пит тръгна по дока към хангара за лодки. Носеше обемиста кутия и голяма изсушена сьомга, която беше свалил от полицата над камината в хижата. Веднага щом влезе в хангара, той отвори кутията и извади оттам малък автономен подводен апарат със самоуправление, производство на „Бентос“ — фирма за проектиране и технологично разработване на подводни системи. Черният кожух на АПА, дълъг не повече от 65 сантиметра и широк 15 сантиметра, съдържаше цветна видеокамера с голяма разделителна способност. Акумулаторната му мощност беше в състояние да захранва два тласкача с преобразуватели на движението в продължение на малко повече от два часа.
Пит постави малкия компактен апарат на дъното на ветрохода до въдицата и кутията с риболовни принадлежности. После отвори външните врати на хангара, слезе в лодката и застана зад румпела. След като избута лодката от кея извън хангара, сложи мачтата, вдигна платното и спусна подвижния кил.
Отстрани всеки би взел Пит за най-обикновен бизнесмен в отпуск, тръгнал да се разхожда с ветрохода си по езерото. Времето беше приятно, но студено и Пит се беше облякъл топло — с червена вълнена риза и светлокафяви панталони, а на краката си беше сложил гуменки и памучни чорапи. Единствено за рибар не можеше да мине. Истинските рибари излизаха да ловят сьомга и пъстърва с моторница или с гребна лодка с извънбордов двигател, но никога с ветроход. Пит беше предпочел по-бавния от двата плавателни съда, защото платното щеше да му служи за прикритие от всяка видеокамера в курортната местност.
Той продължи да отдалечава малкия ветроход от хангара, като движеше румпела напред-назад, докато лекият следобеден вятър опъне платното и плъзне плавателния съд по синьо-зелените води на езерото Орион. Беше лек за управление и Пит се придържаше покрай пустия бряг, спазвайки почтително разстояние от огромната къща в долния край на езерото. В най-дълбоката част на езерото, отдалечена на четиристотин метра от дока на Шан, Пит попадна в силен вятър и сви платното дотолкова, че да плющи от вятъра, но и да прикрива движенията му. Котвеното въже не беше достатъчно дълго, за да стигне дъното, но той го спусна докрай. Така котвата щеше да служи като спирачка и нямаше да позволи на вятъра да избута ветрохода прекалено близо до брега.
3
Монголец от Манджурия, който завладял Китай през 17 век и станал родоначалник на династията Манджу. — Б.пр.