— Ами нямаме дупки от куршуми, нито счупени кости — прошепна Пит. — Какво повече може да иска човек.
Двамата пристъпиха в сянката на комина и докато Джордино оглеждаше тъмнината за светлина отнякъде, Пит нагласи радиото в шлема си на друга честота и повика Руди Гън, който се намираше заедно със заместник-шерифите и група от армейски специалисти по взривни устройства край магистралата над Загадъчния канал.
— Руди, тук Пит. Чуваш ли ме?
Преди да чуе отговор, той се смрази на място, когато изстрелът, възпроизведен от булдога, се смеси със стакатото от изстрели от автоматична карабина. Той рязко се извъртя и видя Джордино приклекнал да се цели в някаква мишена в края на палубата.
— Туземците никак не са дружелюбни — подметна приятелят му с ледено спокойствие. — Някой от тях явно е чул моторите ни и е дошъл да проверява.
— Руди, моля те, отговори! — каза Пит с настойчив тон. — По дяволите, Руди! Обади се.
— Чувам те, Дърк — долетя гласът на Гън в ухото му. — На кораба ли си?
Гън млъкна точно когато Джордино изстреля още два куршума от пушката си.
— Започва да става напечено. Мисля да не се мотаем повече тук.
— На борда сме, живи и здрави засега — отвърна Пит на Гън.
— Това престрелка ли беше? — прозвуча по радиото познатият до болка глас на адмирал Сандекър.
— Джордино започна да празнува Четвърти юли по-отрано. Открихте ли експлозиви и обезвредихте ли ги?
— Новините оттук са лоши — отвърна Сандекър. — Армията използва малко взрив и отвори вратите на тунела в края на канала. Влязохме и видяхме само празна кухина.
— Май нещо не разбрах, адмирале.
— Не обичам да съобщавам лоши новини, но експлозиви просто няма. Ако Кин Шан възнамерява да пробива дигата, то не тук е мястото.
43.
Светлините по главния път край дигата на Загадъчния канал се увеличиха. Портативни прожектори и мигащи червени и сини светлини осветиха реката и местността наоколо. Осем военни автомобила с камуфлажната си окраска се смесиха с десетината шерифски коли от енорията Айбървил. Барикади по магистралата запречваха пътя на движението на километър и половина на север и юг.
Групата мъже, застанали до един армейски подвижен команден пункт, имаха мрачни угрижени лица. Това бяха адмирал Сандекър, Руди Гън, шериф Луис Марчанд от Айбървил и генерал Олсън, които имаха вид на хора, загубили се в лабиринт. Най-бесен изглеждаше генералът.
— Пратиха ни за зелен хайвер — процеди той през стиснати зъби. След като му съобщиха за свалянето на хеликоптерите и за загиналите му хора, самонадеяността му се беше изпарила. — Жестоко ни изпързаляха. Всичките тия приказки за дигата се оказаха мит. Ние си имаме работа с банда международни терористи. Това ни е проблемът.
— Принуден съм да се съглася с генерала — обади се шериф Марчанд. Беше спретнат и облечен в ушита по поръчка униформа. — Планът да се взриви дигата, за да отклони реката, изглежда неправдоподобен. Терористите, които са задигнали „Юнайтед стейтс“, имат съвсем друга цел.
— Те не са терористи в общоприетия смисъл — поясни Сандекър. — Ние знаем кой стои зад тази операция. И не са задигнали кораба. Това е невероятно сложна и щедро финансирана операция за отклоняване на Мисисипи така, че да минава покрай Сунгари.
— Звучи ми като фантастичен сън — отвърна троснато шерифът.
— Но кошмарен — подчерта Сандекър и погледна Марчанд. — Какво се прави за евакуацията на хората от долината на Ачафалайа?
— Шерифските управи и военният персонал са предупредили хората от фермите, градовете и селата за вероятност от наводнение и са им наредили да се качат по по-високите местности — отвърна шерифът. — Ако има заплаха за човешки живот, надявам се поне да сведем жертвите до минимум.
— Повечето от жителите положително няма да чуят навреме предупреждението — вметна със сериозно лице Сандекър. — Когато дигата се отвори, всяка морга оттук до тексаската граница ще се препълни.
— Ако предвиждането ви е вярно — каза Марчанд, — а аз се моля на бога вие и командир Гън да грешите. Вече е късно за нас да претърсим реката в двете посоки за експлозиви за този един час, който остава до пристигането на кораба…
— По-скоро петнайсет минути — прекъсна го Сандекър.