— „Юнайтед стейтс“ никога няма да пристигне тук — намеси се с категоричен глас Олсън. Той погледна часовника си. — Бойната ми група от гвардейци под вещото командване на полковник Боб Търнър, многократно награждаван ветеран от войната в Персийския залив, вече трябва да е на място и да е готова всеки момент да открие огън от дигата право в целта.
— Все едно да пуснете пчели след мечка гризли — изсумтя Сандекър. — От момента, в който корабът мине пред вашата бойна единица, докато се скрие зад следващия завой, вашите хора ще разполагат само с осем-десет минути. Като военноморски офицер ще ви кажа, че и петдесет оръдия няма да спрат за това време кораб с размерите на „Юнайтед стейтс“.
— Нашите скорострелни бронебойни снаряди ще го направят за много кратко време — не отстъпи Олсън.
— Лайнерът не е боен кораб и не е брониран, сър. Надстройката не е метална, а алуминиева. Вашите снаряди ще проникват от едната страна и ще излизат от другата, без да детонират, освен ако не улучат подпорна греда.
— Дали корабът ще се изплъзне от огъня, не е от голямо значение — намеси се Марчанд. — Мостът край Батън Руж е проектиран и построен нарочно нисък, за да не позволява на океански кораби да продължат по-нататък по Мисисипи. Така че „Юнайтед стейтс“ ще трябва да спре, иначе ще пострада.
— Вие, хора, все още не разбирате за какво става дума — обади се вече изнервеният Сандекър. — Този кораб тежи над четирийсет хиляди тона. Той ще мине през моста ви като разярен слон през оранжерия.
— „Юнайтед стейтс“ изобщо няма да стигне до Батън Руж — обади се Гън. — Кин Шан смята да взриви дигата точно тук, където стоим сега, и да потопи кораба, за да го използва за отклоняващ бент.
— Тогава, къде са експлозивите? — попита саркастично Олсън.
— Ако това, което казвате, е вярно, господа — заговори бавно Марчанд, — защо просто той не е решил корабът да се блъсне в дигата. Резултатът няма ли да е същият като с взрив?
Сандекър поклати глава.
— Корабът може и да разруши дигата, но тогава и в него ще зейне дупка.
Адмиралът едва довърши изречението си, и на няколко мили от юг затрещя оръдеен огън. Магистралата се разтресе, когато оръдията на танковете гръмнаха едновременно и пламъците от дулата им озариха хоризонта. Мъжете на магистралата застинаха на място и безмълвно впериха погледи към долното течение на реката. Най-младият от тях, който не бе участвал във война и никога не бе чувал оръдеен бараж, стоеше като вцепенен. Очите на генерал Олсън блестяха като на коцкар, забелязал красива жена.
— Хората ми откриха огън срещу него — възкликна той възбудено. — Сега ще видите какво значи съсредоточена стрелба.
От подвижния команден пункт дотича един сержант, застана пред генерал Олсън и отдаде чест.
— Сър, от северната барикада на пътя съобщават, че два автовлака са минали през нея с висока скорост и идват насам.
Всички инстинктивно се обърнаха и загледаха на север. Оттам се приближаваха с бясна скорост един до друг два големи тежкотоварни автомобила, преследвани от полицейски патрулни коли с включени сирени и мигащи светлини. Една от полицейските коли мина пред единия и забави ход с надеждата да го спре, но автовлакът я блъсна отзад и я запрати настрани да се върти като пумпал на пътя.
— Идиот! — изкрещя Марчанд. — Ще го тикна зад решетките за това!
Единствен Сандекър предугади опасността.
— Разчистете пътя! — извика той на Марчанд и Олсън. — За бога, разчистете пътя!
Тогава и Гън схвана положението.
— Експлозивите са в автовлаковете! — извика той с цяло гърло.
Олсън стоеше напълно объркан. Първата му реакция, мигновеното му заключение беше, че Сандекър и Гън са полудели. Но не и Марчанд. Той откликна без колебание и започна да дава заповеди на заместниците си да евакуират района. Най-накрая Олсън излезе от транса и също нареди на подчинените си да оттеглят хората и превозните средства на безопасно разстояние.
Всички мигом се пръснаха по колите си и както бе претъпкана от коли и хора, магистралата за шейсет секунди се опразни. Сега автовлаковете се виждаха ясно как фучат насам. По тях нямаше никакви надписи или реклами. Препускаха така, сякаш никога нямаше да спрат, а шофьорите им се бяха прегърбили на воланите си, сякаш се готвеха да се самоубият.
Намеренията им проличаха безпогрешно, когато най-сетне те намалиха ход и спряха на дигата до Загадъчния канал. Единият от тях изви под остър ъгъл в средата на пътя. В този момент незабелязан и нечут дотогава в суматохата, от тъмното небе се спусна хеликоптер и кацна между двата тежкотоварни автомобила. Шофьорите скочиха от кабините си, затичаха се към хеликоптера и се качиха в него. Летателната машина се отлепи от земята, издигна се във въздуха и изчезна в нощта по посока на река Ачафалайа на запад.