Още малко, и корабът щеше да излезе от засадата. Войниците на дигата отчаяно изстреляха една последна стена от снаряди и гърмежите им разцепиха нощта надве. Очуканият, но някога горд суперлайнер само се разтресе. Никъде не избухна пожар, никъде не се издигнаха облаци пушек. Конструкторът му Уилям Франсис Гибс сигурно щеше да оплаче вида му, но пък щеше да остане доволен, че старанието му да го направи огнеустойчив, се е увенчало с успех.
Най-неочаквано от тъмнината изникнаха три фигури и се втурнаха към Пит и Джордино. По палубата се разнесе стрелба. Джордино с мъка се надигна от мястото си и отвърна с един куршум от 12-милиметровата си „Асерма“ и повали китаеца, който бе успял също да натисне спусъка на автоматичния си Калашников АКМ. После четиримата мъже се вкопчиха едни в други. Пит почувства цевта на пистолет да се забива в ребрата му, но успя да го отблъсне секунда преди поток от куршуми да мине на милиметри от хълбока му. Тогава той заудря с всичка сила цевта на колта в главата на врага си — един, два, три пъти — и го просна на палубата. Джордино заби пушката си в гърдите на своя нападател и едновременно с това натисна спусъка. Китаецът отхвръкна назад, сякаш бе изхвърлен от гърба на галопиращ кон и се свлече на палубата.
Пит коленичи до приятеля си.
— Пак ли си ранен?
— Негодникът ме улучи в бедрото — едва промълви Джордино. — Мисля, че костта е раздробена.
— Дай да видя.
Джордино го отблъсна.
— Мен ме остави. Гледай да се промъкнеш до мостика, за да спреш кораба, преди да са разрушили дигата. — Той се насили да се усмихне през болката си. — Нали затова дойдохме.
Оставаха още две мили до дигата. Тогава Пит скочи като ужилен и тръгна през отломъците към останките от кормилната рубка. След няколко крачки се закова на място. Мостикът на практика не съществуваше. Стените на кормилната рубка бяха паднали навън. Като по чудо, с незначителни разрушения, бе оцелял командният пулт. Тялото на капитан Ли Хунчан лежеше на пода, цялото посипано със стъкла и парчета от разрушението. Вкамененото му лице и отворените му очи създаваха впечатлението, че той се е загледал през липсващия поглед в звездите.
Главният кърмчия стоеше приведен напред, сграбчил с безжизнените си ръце щурвала. Кръвта на Пит се смръзна, когато видя, че главата му почти е откъсната от раменете.
Пит погледна през счупените прозорци към Загадъчния канал, до който оставаше по-малко от миля. Екипажът на кораба се втурваше от долните отсеци и машинното отделение към откритите палуби с надеждата, че ще бъдат евакуирани с хеликоптери.
Стрелбата беше спряла напълно. Ръцете на Пит затанцуваха по лостовете и регулаторите на командния пулт, опитвайки се да прекъснат цялото захранване на кораба. Но без машинен инженер, който да изпълнява командите, огромните турбини отблъскваха всеки опит да бъдат спрени. Сега никоя сила на земята не можеше да парализира кораба на място. В последните си минути Мин Лин е почнал да върти кормилното колело, за да извърти кораба под кос ъгъл и да го подготви за потопяването му, както диктуваше планът на Кин Шан. Вълнорезът му вече се насочваше към източния бряг на реката.
Пит беше сигурен, че взривните заряди вече са поставени на дъното и часовниковите им механизми са задействани да взривят кораба всеки момент. Нямаше повече време да гледа противното привидение зад щурвала. Избута осакатения труп настрана и хвана кормилното колело. Точно в същия момент автовлаковете на магистралата, вече само на метри от кораба, експлодираха с невъобразим грохот, който разтърси земята и разпени реката. В гърба на Пит се забиха ледените иглички на бедствието. За миг го обзе отчаяние, примесено с ярост, но решителността и безкрайната му издръжливост и този път нямаше да му позволят да се провали. С течение на годините той бе развил шесто чувство, затова и отчаянието му както дойде, така и отмина. Той забрави за всичко друго освен за това, което трябваше да направи.
Напълно съсредоточен, той хвана щурвала и с всичка сила го завъртя, за да насочи кораба по нов курс, преди дъното му да се е взривило.