Останал на палубата под огромния комин, Ал Джордино се довлече до подножието на един вентилатор. Болката в крака бе стихнала малко. В този момент той видя да се появяват на палубата тичащи фигури, облечени от главата до петите в черно облекло за нощно сражение. Взимайки го за труп сред отломките и другите трупове, те го подминаваха и продължаваха в посока към източната дига. Пилотът на хеликоптера не загуби време да кръжи, а направо се спусна надолу и кацна на същата палуба, на която Пит и Джордино се бяха приземили с парапланите си. Хората на Кин Шан бързо се качиха в отворената врата на фюзелажа му.
Джордино провери магазина на пушката си и видя, че са останали седем куршума. Обърна се на една страна и изпъна ръка, за да придърпа към себе си един Калашников, който някой от мъртвите китайци беше изпуснал. Издърпа пълнителя — беше две трети пълен. Стискайки очи от болки, той се изправи на едно коляно и се прицели с пушката си в хеликоптера, държейки автомата Калашников като подкрепление.
Очите му не мигаха, лицето му беше неподвижно. Не изпитваше никаква жал. Мястото на тия мъже не беше тук. Те бяха дошли да убиват и да причиняват разруха. Според начина на мислене на Джордино, да ги пуснеше да избягат, беше само по себе си престъпление. Той се вгледа в седналите вече в хеликоптера мъже и ги видя как се смеят, доволни, че са победили глупавите американци. Джордино побесня, побесня както никога досега.
— Ах, как ви мразя! — измърмори той гневно. — Сега ще си премерим силите.
Когато и последният мъж се качи, пилотът издигна машината вертикално във въздуха. Подета от собственото си въздушно течение, тя увисна за миг във въздуха, после се наклони и се отправи на изток. В този момент Джордино откри огън, изстрелвайки куршум след куршум в двигателите, монтирани под витлото. Видя как по кожусите им се появиха дупки, но нищо повече не се случи.
Той изстреля последния куршум от пушката, хвърли я настрана и грабна автоматичния АКМ. Сега от левия двигател започна да излиза тънка струя дим, но хеликоптерът не показваше други признаци на повреда. Той отново се прицели в огромната птица, която все повече се отдалечаваше; и натисна спусъка за полуавтоматична стрелба. След като изстреля точно и последния си куршум, Джордино нямаше какво повече да направи, освен да се надява, че поне е ранил птицата така, че тя да не успее да стигне до местоназначението си. В този момент хеликоптерът като че ли пак увисна за момент, преди да започне да пада назад с опашката надолу. Останал без контрол, когато пламъци обхванаха двата му двигателя, летателният апарат полетя като камък надолу, сгромоляса се на кърмовата палуба и избухна в пламъци. След секунди кърмата се превърна в ад от бушуващи огньове.
Болките в ранения крак на Джордино се върнаха с цялата си острота. Той хвърли оръжието си и загледа одобрително яркия, виещ се към небето огнен език.
45.
Експлозията изтрещя в ушите на войниците и помощник-шерифите, които бяха спрели само на половин километър от двата автовлака. Чак небето потрепери, когато неописуемата детонация изтръгна вътрешността на дигата. Секунди по-късно последва гигантски фонтан от кал от насипната преграда и бетон от магистралата. Горящите парчета метал от взривените тежкотоварни автомобили се посипаха надолу от един свят на хаоса и разрухата. Както гледаха онемели, всички като по даден знак приклекнаха зад колите или се проснаха под тях, за да се предпазят от урагана от пламнали отломки.
Сандекър закри с ръка очите си от ослепителната светлина. Въздухът стана тежък и наситен с електричество. В този момент силен тътен прониза ушите му. Огромно кълбо от пламъци се издигна високо, набъбна като гъба и се разпръсна в небето, превръщайки се във вихрещ се черен облак, който закри звездите.
Всички погледи се обърнаха назад, където на неколкостотин метра по главния път допреди малко имаше дига и два огромни автовлака. Сега на тяхно място бяха останали само руини. Никой от хората, които стояха в шок, не беше подготвен за този потресаващ спектакъл, в който изчезващите отломки от дигата бяха пометени като лавина. Тътнещата вибрация в ушите им постепенно отмина, за да бъде сменена от далеч по-ужасяващ звук, звук на невероятно силно съскане и грохот, когато кипящата водна стена нахлу катастрофално в очакващите я прегръдки на Загадъчния канал, прокопан от Кин Шан именно за този случай.
В продължение на една дълга минута всички гледаха с невярващи очи, хипнотизирани от този бушуващ водопад, който не можеше да се опише, дори и от самите свидетели. Те бяха безсилни пред милионите литри вода, която се лееше през пролома в дигата и магистралата, следвайки естествените закони на гравитацията и пришпорена от течението на речната водна маса, започнала да изтича от Мисисипи.