— Да, да — съгласи се Киан Мян, размахвайки пръчиците, с които се канеше да нападне макароните с малки лукчета и джинджифил, приготвени по оригинална рецепта. — Но каквото и влияние да си имал, то драстично е намаляло. Защото поради нещастните стечения на обстоятелствата, скъпи ми Кин Шан, ти се превърна в политическа опасност както за Народната република, така и за американците. Уведомиха ме, че в Белия дом се действа активно за заличаването на всякакви връзки с теб.
— По-голяма част от влиянието, което има правителството ни във Вашингтон, се дължи на мен. Купувал съм и съм плащал за дейности и услуги, от които се е облагодетелствала Народната република.
— Никой не отрича приноса ти — опита да го успокои Киан Мян. — Но се допуснаха грешки, ужасни грешки, които трябва да се заличат, преди да са нанесли непоправима вреда. Ти трябва тихомълком да изчезнеш и никога да не се връщаш в Америка. „Кин Шан маритайм“ ще продължи да има достъп до всички други пристанища по света. Твоята мощна база в Хонконг си остава. Ще оцелееш, Кин Шан, и ще продължиш да увеличаваш несметното си богатство.
— А Сунгари? — попита Кин Шан, побутвайки с пръчиците пая си, тъй като очевидно апетитът му беше изчезнал. — Какво ще стане със Сунгари?
Киан Мян сви рамене.
— Отпиши го. Повечето от парите бяха дадени от американски бизнесмени и само част от нашето правителство. Каквото и да ти е коствало, Кин Шан, то ще ти бъде възстановено в рамките на шест месеца. Този провал едва ли ще се отрази на империята ти.
— Само мисълта, че трябва да го изоставя, ме наранява дълбоко.
— Ако не го направиш, американската прокуратура ще се погрижи да отидеш в затвора.
Кин Шан погледна настойчиво посланика.
— Искаш да кажеш, че ако откажа да се разделя с контактите си в Белия дом и в Конгреса, президентът Лин Лоян ще ми обърне гръб, а може и да даде нареждане за екзекуцията ми?
— Стига това да е в интерес на страната ни, няма да му мигне окото.
— Няма ли начин да се спаси Сунгари?
Киан Мян поклати глава.
— Планът да отклониш Мисисипи към пристанището ти на залива беше брилянтен, но твърде сложен. По-добре щеше да бъде, ако го беше изградил на западния бряг.
— Когато представих оригиналните планове на Ин Дзан, той ги одобри — възрази Кин Шан. — Всички бяха съгласни, че правителството ни има належаща нужда да контролира търговско пристанище на атлантическия бряг на Съединените щати — един терминал, който да пропуска нелегалните имигранти и стоки към средната част на Америка и източните щати.
Киан Мян погледна изпитателно към Кин Шан.
— За нещастие министърът на вътрешните работи Ин Дзан почина съвсем неочаквано.
— Голяма трагедия — каза със сериозна физиономия Кин Шан.
— Одобрена е нова директива, съгласно която приоритетните ни действия се насочват към западния бряг, към закупуване на съществуващи съоръжения като придобитите военноморски бази в Сиатъл и Сан Диего.
— Каква нова директива?
Киан Мян забави отговора си, докато вкусваше хапка говеждо с лютив сос.
— Президентът Лин Лоян даде благословията си за тихоокеанския проект.
— Тихоокеански проект ли? Не съм информиран за него.
— Поради настоящите ти затруднения с американците, сметнахме, че ще е по-добре да не участваш в него.
— Можеш ли да ми кажеш каква е целта му или нашите държавни ръководители смятат, че вече не могат да ми имат доверие?
— Ни най-малко — отвърна Киан Мян. — Ти все още се ползваш с голямо уважение. Тихоокеанският проект е дългосрочен план за разделяне на Съединените щати на три отделни страни.
Кин Шан изглеждаше озадачен.
— Извини ме, но това ми прилича на абсолютна фантазия.
— Не е фантазия, стари приятелю, а действителност. Проектът може и да не бъде завършен, докато ние сме живи, но като са взели предвид миграцията на милиони наши сънародници през последните четирийсет-петдесет години, наши уважавани учени предричат, че ще възникне нов народ, който ще се засели от Аляска до Сан Франциско.
— Съединените щати стигнаха до война през 1861 година, за да попречат на Конфедерацията да се отдели. Нищо няма да им попречи да го направят отново, за да запазят дома си цял.
— Не и ако правителството се окаже притиснато от две страни. Много е възможно преди тихоокеанският проект да се появи испански — обясни Киан Мян, — една испаноговореща народност, която ще се простре от южна Калифорния през Аризона и Ново Мексико чак до долната половина на Тексас.