Застанал с гръб към единия бряг и с лице към платното, което го закриваше от погледи от другия, Пит се наведе през борда и се вгледа към дъното. Водата беше кристално бистра и той видя стадо сьомги да минава на около четирийсет и пет метра под лодката. Тогава отвори кутията с рибарските принадлежности и извади кука и оловни тежести. Единствената риба, която бе хващал Пит в живота си, беше с харпун под вода преди трийсет години. Не беше държал въдица и макара от момче, когато ходеше на риба с баща си, сенатора Джордж Пит, край брега на Калифорния. Въпреки това умело завърза тежестите, после наниза един нещастен червей на куката и хвърли въдицата в дълбоките води.
Докато се правеше, че лови риба, той разви една макара с тънка тел и пусна зад борда един импулсов приемо-предавател на електронни сигнали с размера на чаша за кафе. Потопи го на шест метра дълбочина, за да е сигурен, че е извън акустичната сянка на корпуса на ветрохода. Друг импулсов приемо-предавател, горе-долу със същите размери, имаше и в задния край на подводния апарат. Тези два уреда и електрониката в кожуха на АПА представляваха сърцевината на системата. Те общуваха взаимно по акустичен път, като позволяваха на малко записващо устройство да получава подводните контролни и видеосигнали.
След това той извади подводния апарат от кутията, внимателно го спусна във водата и го проследи с поглед как безшумно се плъзна под повърхността. С черния си кожух мъничката подводница приличаше на грозна твар, обитаваща дълбините. Пит беше работил над двеста часа с подводни плавателни средства — роботи, вързани за него или за кораб, но сега за втори път щеше да си служи с напълно самостоятелна такава система. Устата му леко пресъхна, докато гледаше как малкият подводен съд, който струваше на НЮМА два милиона долара, се загубва от поглед в дълбините на езерото. Подводната система със самоуправление беше чудо на миниатюрната изработка и за първи път беше предоставила възможност на научните работници в НЮМА да си служат с робот в места, които дотогава бяха недостъпни.
Той отвори капака на портативен компютър с уголемен матричен екран с висока разделителна способност и го включи. Доволен, че успя да осъществи обезопасителна акустична връзка, той започна да се рови в контролното меню и избра комбинацията далечно и директно видеовъзпроизвеждане. При нормални обстоятелства щеше да предпочете директно видеовъзпроизвеждане на изображенията, записани от камерата под водата, но този път за него беше особено важно да съсредоточи вниманието си върху събитията, които се надяваше да възбуди в китайското имение. Възнамеряваше само да наблюдава придвижването на АПА от време на време, за да поддържа курса му. Той отмести лостчето на малкото устройство за далечно командване. Подводният апарат веднага реагира и започна да се спуска. Акустичната телеметрична и командна система работеше безупречно и апаратът се стрелна напред със скорост близо четири възела. Тласкачите бяха балансирани отлично и предпазваха подводния апарат от спираловидно въртене във водата.
— Всяко движение е като картина — каза гласно Пит, като погледна към къщата на Шан, когато се излегна върху две надуваеми възглавници на седалките, които служеха за спасителни дюшеци, в случай че пътниците на борда бъдат изхвърлени във водата. После вдигна ходилата си върху една от седалките и сложи дистанционното управление на подводния апарат между краката си. С него той започна да направлява движенията на подводния апарат, все едно че беше модел на подводница. Издигна го нагоре до дълбочина осемнайсет метра и бавно го насочи към кея на Шан, като го местеше напред-назад, сякаш ореше с рало.
Един нищо неподозиращ наблюдател би си помислил, че Пит си играе с някаква играчка, но това, което той правеше, далеч не беше игра. Намеренията му бяха да изпита охранителните системи на Шан. С първия си опит искаше да провери за наличието на подводни датчици. След като „обходи“ с апарата няколко водни коридора, които постепенно го приближиха до десетина метра от кея, без да се случи нищо, му стана ясно, че системите на Шан не продължават в езерото. Охраната му явно не считаше навлизането по вода за заплаха.