— Въпреки това ми се струва невъзможно да си представя Съединените щати разделени на три суверенни националности — отбеляза Кин Шан.
— Виж само как се промениха границите на Европа през последното столетие. Съединените щати не могат да останат вечно обединени. И Римската империя не е успяла. А красотата на тихоокеанския проект се крие във факта, че когато той се осъществи, Китайската народна република ще има контрол над цялата икономика на страните, разположени на Тихия океан, включително Япония и Тайван.
— Като лоялен гражданин на своята страна — каза Кин Шан — ще ми се да мисля, че съм помогнал, макар и малко, това да стане реалност.
— Разбира се, че си помогнал, приятелю, разбира се — увери го Киан Мян. — Но първо трябва да напуснеш страната най-късно до два днес следобед. В противен случай според източниците ми в прокуратурата ще бъдеш арестуван.
— И обвинен в убийство?
— Не, в умишлено унищожаване на държавна собственост.
— Това звучи доста шаблонно.
— Това ще бъде само началото на делото. Обвинението в конспирация и в убийство на езерото Орион ще дойде по-късно, както и за незаконно вкарване на емигранти, наркотици и оръжие.
— Предполагам, че медиите вече се събират като лешояди.
— Бъди сигурен — каза Киан Мян, — че провалът ще бъде грандиозен. Но ако изчезнеш тихомълком и действаш кротко от канторите си в Хонконг, мисля, че ще успеем да укротим бурята. Съмнявам се, че заради дейността на един човек Конгресът и Белият дом ще прекратят връзките между нашите две правителства. Ние, разбира се, ще отречем, че изобщо знаем за делата ти, докато нашето министерство за информация сътвори един поток от заблуждаващи данни, които да прехвърлят обвиненията върху тайванските капиталисти.
— Значи няма да бъда хвърлен на кучетата.
— Ти ще бъдеш защитен. Прокуратурата и Министерството на външните работи ще искат екстрадирането ти, но можеш да бъдеш сигурен, че това няма да стане, не и за такъв богат и могъщ човек като теб. Предстои ти да служиш още дълги години на Китайската народна република. Говоря от името на сънародниците ни, като заявявам, че не искаме да те загубим.
— За мен е чест — каза сериозно Кин Шан. — В такъв случай ти казвам сбогом.
— Докато се срещнем на родна земя — отвърна Киан Мян. — Между другото, харесаха ли ти палачинките?
— Кажи на главния готвач, че трябва да използва сладко оризово брашно вместо царевично.
Боинг-737 се издигна в безоблачното сапфиреносиньо небе и полетя стремително на запад, преминавайки над делтата на Мисисипи. Пилотът погледна през страничния си прозорец към блатистите земи. Пет минути по-късно самолетът премина над кафяво-зелените води на река Мисисипи край малкото градче Миртъл Гроув. Спазвайки инструкциите на работодателя си, пилотът излетя в югозападна посока от Вашингтон към Луизиана, след което се насочи на запад по курс, по който щеше да прелети със самолета над Сунгари.
Кин Шан седеше в удобното кресло на частния си луксозен реактивен самолет и се взираше през илюминатора към златните пирамиди на складовете и административните сгради на пристанището, които се открояваха все по-ясно на хоризонта. Следобедните лъчи на слънцето се отразяваха в позлатените стени, създавайки точно този ефект, който Кин Шан беше изискал от архитектите и строителите.
В началото се беше опитал да не мисли за пристанището. То беше просто една инвестиция, която се бе развила зле. Но Кин Шан беше вложил в проекта прекалено много от себе си. Най-хубавото, най-модерното и ефективно търговско пристанище сега изглеждаше самотно и изоставено. Той погледна надолу и не забеляза кораби край пристаните. Всичките кораби на „Кин Шан маритайм“, пристигащи в залива откъм океана, бяха насочвани към Тампико, Мексико.
Взе телефона, свързан с пилотската кабина, и нареди на пилота да направи кръг над пристанището. После притисна лице към прозореца, докато пилотът снижаваше, за да му даде възможност за по-добър изглед. След няколко секунди мислите на Кин Шан започнаха да блуждаят и той продължи да гледа, без всъщност да вижда празните пристани, огромните изоставени товарни кранове и безлюдни сгради. Това, че беше успял да осъществи огромното начинание и беше постигнал повече от всеки друг, му носеше нищожно удовлетворение. Той не беше човек, който можеше да се абстрахира от неуспеха и да премине към следващия проект, без да поглежда назад.