— Добре, ще се заема веднага щом отида в НЮМА.
— Искам да отидеш още сега — настоя Пърлмутър. — Времето ни е ценно.
— Сигурен ли си, че това, което правиш, е за Дърк? — поиска да знае Йегър.
— Честна скаутска!
— Мога ли да попитам за какво се отнася всичко това?
— Можеш — отвърна Пърлмутър и затвори телефона.
Минути след като започна издирването на капитан Лий Хънт, Йегър откри името на стария моряк на различни места в морските архиви със списъците на корабите и екипажите им, плавали в Китайско море в периода между 1925 и 1945 година, в исторически документи на Английския кралски военноморски флот и в дописки от стари вестници, описващи спасяването на осемдесет пътника и екипажа на парен търговски кораб на път за Филипините, от кораб под командването на капитан Хънт през 1936 година. Последното споменаване на Хънт беше в регистъра на Хонконг, уточняващо, че „Принсес Доу Уан“ не е пристигнал в Сингапур. След 1948 година Хънт сякаш беше изчезнал от лицето на земята.
После Йегър съсредоточи вниманието си върху Иън Галахър и се усмихна, когато попадна на забележка в австралийски морски дневник за цветущите свидетелски показания на Галахър по време на разследване на корабна катастрофа, от която той бе оцелял. „Хонконгски“ Галахър, както бил известен, май не е казал нито една добра дума за капитана и колегите си моряци. Обвинил ги за бедствието и заявил, че не ги е видял трезви през цялото пътуване. Последното споменаване на ирландеца беше кратко: досието му в Кантонските линии, със забележка за изчезването на „Принсес Доу Уан“.
След това, за да не остави нищо непроверено, Йегър програмира мощния си компютър за търсене във всички известни протоколи, имащи връзка с търговски офицери инженери. Тъй като това щеше да отнеме известно време, той се отби в кафенето на НЮМА, за да закуси. Когато се върна в стаята си, той поработи върху други два морско-геологически проекта на агенцията и чак тогава отиде при монитора, за да провери дали нещо не се е появило.
Замръзна на място, не вярвайки на очите си. Няколко секунди мозъкът му отказваше да приеме информацията. После изведнъж излезе от транса. Подаде нова команда за търсене в няколко различни посоки. Няколко часа по-късно се облегна назад на стола и заклати глава. С чувство за пълно удовлетворение се обади на Пърлмутър.
— Сейнт Джулиан Пърлмутър — чу той познатия глас.
— Хирам Йегър — изимитира го компютърният гений.
— Намери ли нещо интересно?
— Нищо полезно за капитан Хънт.
— А за главния механик?
— Седнал ли си?
— Защо? — запита предпазливо Пърлмутър.
— Иън Хонконгски Галахър не е потънал заедно с „Принсес Доу Уан“.
— Какво искаш да кажеш? — настойчиво попита Пърлмутър.
— Иън Галахър е станал гражданин на САЩ през 1950.
— Не е възможно. Сигурно е някой друг Иън Галахър.
— Фактът си е факт — каза Йегър, наслаждавайки се на триумфа си. — Докато говорим, пред мен е копие на документите му за главен механик, които той е подновил в администрацията на търговския флот на Съединените щати скоро след като е придобил гражданство. През следващите двайсет и седем години е бил главен механик в параходни линии „Инграм“. През четирийсет и осма се оженил за някоя си Катрина Гейрин и отгледал пет деца.
— Жив ли е? — попита ошашавеният Пърлмутър.
— Ако вярваме на справките, продължава да получава чековете с пенсията си.
— Нима е оцелял след потъването на „Принсес Доу Уан“?
— Ако приемем, че е бил на борда, когато корабът е потънал — отвърна Йегър. — Все още ли искаш да проверя дали „Принсес Доу Уан“ е влизал в пристанища на датите, които ми даде?
— Непременно — отговори Пърлмутър. — И провери също протоколите за пристигане на кораб, наречен „Принсес Юнтай“, собственост на Кантонските линии.
— Имаш ли нещо предвид?
— Шантава интуиция — каза Пърлмутър, — нищо друго.
Контурите на мозайката са оформени, помисли си Пърлмутър. Сега остава да подредим отделните парченца. Изтощението най-после го надви и той си позволи два часа сън. Събуди го звънът на телефона. Остави го да звъни пет пъти, докато съзнанието му се настрои за разговор.
— Сейнт Джулиан, обажда се Хуан Меркадо от Панама.
— Хуан, благодаря ти за обаждането. Откри ли нещо?