— За съжаление нищо за „Принсес Доу Уан“.
— Жалко. Надявах се, че може да е минавал през Канала.
— Но независимо от това открих едно интересно съвпадение.
— Така ли?
— Друг кораб на Кантонските линии, „Принсес Юнтай“, е преминал през Канала на 1 декември 1948.
Пръстите на Пърлмутър сграбчиха здраво слушалката.
— В каква посока?
— От запад на изток — отговори Меркадо. — От Тихия океан към Карибите.
Пърлмутър замълча, обзет от ликуване. Още няколко парченца липсваха от мозайката, но основната картина се очертаваше.
— Много съм ти задължен, Хуан. Направи деня ми пълноценен.
— Щастлив съм, че ти помогнах. Но ще те помоля за нещо, когато ме потърсиш следващия път, става ли?
— Всичко, каквото поискаш.
— Обаждай ми се през деня. Всеки път, когато жена ми реши, че съм буден, след като сме си легнали, я обземат любовни настроения.
48.
Когато Пит се завърна в хангара си във Вашингтон, беше приятно изненадан, че завари Джулия да го чака в апартамента му. След прегръдка и целувка тя му поднесе чаша „Маргарита“ с кубчета лед, приготвен точно както трябва — без сладкия сироп и счукания лед, така популярни в повечето ресторанти.
— Толкова се радвам, че си тук — каза искрено той.
— Не се сетих за някое по-удобно и сигурно място — отвърна тя, усмихвайки се прелъстително. Беше облечена в къса кожена синя пола и горнище без ръкави.
— Не е трудно за разбиране. Навън е фрашкано с охрана.
— Благодарение на СЕН.
— Да се надяваме, че ще са по-внимателни от последната група — каза той, като отпи от коктейла и поклати одобрително глава.
— Сам ли долетя от Луизиана?
Пит кимна.
— Ал остана в една местна болница да му гипсират крака. Адмирал Сандекър и Руди Гън пристигнаха по-рано, за да докладват направо на президента.
— Питър Харпър ме осведоми за героичните ти изяви по Мисисипи. Предотвратил си национална катастрофа и си спасил живота на много хора. Вестниците и новинарските програми на телевизията са пълни с истории за терористи, вдигащи във въздуха диги, и за битката между „Юнайтед стейтс“ и Националната гвардия. Цялата нация беше разтърсена от събитието. Но странно, никъде не се споменаваше за теб и Ал.
— Точно както искахме. — Той вдигна глава и подуши въздуха. — Какъв е този апетитен аромат, който усещам?
— Моето китайско меню за гостите довечера.
— Какъв е поводът?
— Сейнт Джулиан Пърлмутър се обади малко преди да се прибереш и каза, че двамата с Хирам Йегър са открили следа, водеща до решение на проблема с изчезването на кораба със съкровищата. Каза още, че мрази до дъното на душата си срещите в държавни учреждения, така че го поканих на вечеря, за да чуем неговите разкрития. Питър Харпър също ще дойде, изпратих и покани на адмирал Сандекър и Руди Гън.
— Те са почитатели на Сейнт Джулиан — усмихна се Пит. — Всички ще дойдат.
— Дано да е така, иначе ще ядеш едно и също ядене в продължение на две седмици.
— Не съм си и мечтал за по-хубаво посрещане — отбеляза Пит, прегръщайки Джулия така, че дъхът й секна.
— Пфу! — сбърчи тя нос. — Кога за последен път си се къпал?
— Преди няколко дена. Освен дето се гмурках в блатна вода, не ми се отвори възможност за душ, откакто за последен път се видяхме на „Уихокън“.
Джулия потърка червеното петно на една от бузите си.
— Брадата ти е като шкурка. Отивай да се разкрасяваш. Гостите ще бъдат тук след час.
— Справила си се чудесно — каза Пърлмутър, оглеждайки редицата от възхитителни ястия, които Джулия беше подготвила и подредила върху античния бюфет в трапезарията на Пит.
— Изглеждат направо превъзходно — отбеляза Сандекър.
— Не бих могъл да ги опиша по-добре — добави Гън.
— Майка ми прояви специално старание, за да ме научи да готвя, а баща ми беше почитател на китайска храна, приготвена с френско влияние — отвърна Джулия, сияеща от комплиментите. Беше се преоблякла в права рокля от червена ликра и изглеждаше зашеметяващо в стаята, пълна с петима мъже.
— Надявам се, че няма да напуснеш СЕН, за да отвориш ресторант — пошегува се Харпър.
— Няма изгледи да го направя. Имам сестра, която притежава ресторант в Сан Франциско, и знам, че това е една тежка и продължителна работа в малка и гореща кухня. Предпочитам свободата да се движа.