Те си сервираха и се събраха около голяма маса, направена от покрива на кабина на кораб от деветнайсети век. Нахвърлиха се с настървение на вкуснотиите на Джулия. Тя не ги разочарова. Комплиментите избликваха като мехурчета на хубаво шампанско.
Докато се хранеха, нарочно избягваха темата за откритията на Пърлмутър, а се концентрираха върху събитията край дигата при Загадъчния канал и усилията на военните да възстановят щетите. На всички им беше омразна мисълта за унищожаването на „Юнайтед стейтс“ и се надяваха да се намерят средства за възстановяването му, ако не за пътнически кораб, то поне за плаващ хотел и казино, както бяха първоначалните планове. Харпър ги осведоми за обвиненията, повдигнати срещу Кин Шан. Независимо от влиянието и връзките му с президента и някои конгресмени, криминалните му провинения бяха твърде големи, за да посмее някой да се противопостави.
За десерт Джулия им поднесе пържени ябълки със сироп. След като приключиха с вечерята и Пит помогна на Джулия да раздига съдовете и да ги постави в съдомиялната машина, всички се разположиха в гостната, пълна с мореплавателни антики, морски пейзажи и корабни модели. Без да иска разрешение, Сандекър запали една от любимите си пури, а Пит им наля по чаша четирийсетгодишно порто.
— И така, Сейнт Джулиан — каза Сандекър, — какво е голямото ти откритие, за което ми спомена Пит?
— Любопитен съм да чуя по какъв начин то засяга СЕН — обърна се Харпър към Пит.
Пит вдигна чашата си с порто и се втренчи в тъмната течност, сякаш беше кристална топка.
— Ако Сейнт Джулиан ни заведе до останките на „Принсес Доу Уан“, това ще промени взаимоотношенията между САЩ и Китай за следващите няколко десетилетия.
— Извини ме, но ще кажа, че това не ми се струва вероятно — каза Харпър.
— Почакай и ще видиш — ухили се Пит.
Пърлмутър намести тялото си в един голям стол, отвори куфарчето си и измъкна няколко папки.
— Първо малко история за тези, които не знаят точно за какво говорим. — Той замълча, докато отвори първата папка и извади оттам няколко документа. — Нека започна с това, че слуховете, отнасящи се до пътническия кораб „Принсес Доу Уан“, напуснал Шанхай през ноември 1948 с огромен товар исторически китайски ценности, са верни.
— Какъв е източникът ти? — попита Сандекър.
— Името му е Хуай Уай, бивш полковник от националистическата армия, служил под командването на Чанкайши. Бил се срещу комунистите, докато не бил принуден да избяга в Тайван, известен тогава под името Формоза. Той е на деветдесет и две години, но паметта му е остра като бръснач. Съвсем ясно си спомня заповедта на генералисимус Чанкайши да изпразнят всички музеи и палати от ценностите, до които успеят да се докопат. Частните колекции на богаташите също не били пощадени, както и богатствата, намерени в хранилищата на банките. Всичко това било опаковано в дървени сандъци и оставено на съхранение в пристанищните складове на Шанхай. Оттам били натоварени на борда на стар пътнически кораб, командван от един от генералите на Чанкайши, на име Кун Хуай. Той сякаш изчезнал от лицето на земята по едно и също време с „Принсес Доу Уан“, от което може да се предполага, че е бил на него.
Събраното богатство било повече, отколкото можел да побере корабът. Но тъй като от „Принсес Доу Уан“ били свалени мебелите предвид последното му пътуване за бракуване, Кун Хуай успял да наблъска над хиляда сандъка в трюмовете и празните пътнически каюти. Повечето от сандъците с големи статуи били привързани на откритите палуби. След това, на втори ноември 1948, „Принсес Доу Уан“ отплавал от Шанхай в неизвестността.
— Изчезнал ли? — попита Гън.
— Като среднощен призрак.
— Като казваш исторически ценности на изкуството — каза Руди Гън, — знае ли се точно какви са били задигнатите предмети?
— Манифестът на кораба, ако е имало такъв, разбира се — отвърна Пърлмутър, — би накарал всеки куратор в който и да е музей в света да полудее от завист и желание да ги притежава. Един по-кратък каталог би включвал монументални произведения от династията Шан — бронзови вази и оръжие. От шестнайсети до единайсети век преди Христа хората от Шан били доста напреднали в обработването на камък, нефрит, мрамор, кост и слонова кост. Също и собственоръчно издълбани в дърво ръкописи на Конфуций от династията Шу, царувала от единайсети до втори век преди новата ера; прекрасни бронзови скулптури, кандилници, инкрустирани с рубини, сапфири и злато, колесници в действителен размер, с кочияш и шест коня, и прекрасно лакирани съдове от династията Хан, 206 година преди Христа до 20 година след Христа; прекрасни предмети от Сун, Юан и известната династия Мин, чиито художници са били майстори в скулптурите и гравирането. Тяхното майсторство е било широко известно, особено в декоративното изкуство, включително фигури от емайл, мебели и съдове и разбира се, с познатия ни прочут порцелан в бяло и синьо.