— Жив ли е още?
— Съвсем същия въпрос зададох на Йегър — ухили се широко Пърлмутър. — След пенсионирането му той и жена му се оттеглили в един град на езерото Мичиган, Манитоуок, откъм щата Уисконсин. Веднага мога да ви дам адреса и телефона му. Ако той не може да ни покаже пътя към потъналия кораб, то никой друг не би могъл.
Пит се приближи до Пърлмутър, стисна ръката му с гореща благодарност и каза:
— Добре си се потрудил, Сейнт Джулиан. Поздравявам те за изключителното разследване.
— Ще пия за това! — отвърна щастливият Пърлмутър, като пренебрегна чая и си наля нова чаша от четирийсетгодишното порто.
— А сега, Питър — каза Пит, отмествайки поглед към Харпър, — моят въпрос към теб е: какво ще стане, ако Кин Шан реши да се върне в Съединените щати?
— Освен ако съвсем не е откачил, той никога не би се върнал.
— Но ако все пак го направи?
— Ще бъде арестуван още на минутата, след като слезе от самолета, ще бъде закаран във федерален затвор и ще му бъдат предявени поне четирийсет различни обвинения, включително и масово убийство.
Пит се обърна отново към Пърлмутър.
— Сейнт Джулиан, веднъж ти спомена за един уважаван китайски изследовател, с когото си работил в миналото и който се интересувал от „Принсес Доу Уан“.
— Жу Куан. Най-известният китайски историк и автор на няколко класически книги за различните династии. Искам да знаете, че изпълних инструкциите ви и не съм се свързвал с него поради опасенията, че той може да уведоми Кин Шан.
— Добре, а сега можеш да го информираш за всичко, без да му казваш за Галахър. И ако Галахър ни посочи мястото, можеш да го осведомиш и за това.
— Нещо не разбирам — каза озадачено Джулия. — Защо да посочваме на Кин Шан къде е съкровището?
— Ти и Питър, СЕН, ФБР и цялата прокуратура искат Кин Шан. А Кин Шан иска това, което се намира в останките на „Принсес Доу Уан“.
— Схващам идеята ти — намеси се Харпър. — Отново един от лудите ти методи. Това което искаш да кажеш, е, че Кин Шан е обсебен от тази идея и ще обърне земя и небе, за да се докопа до изчезналите художествени предмети, като дори рискува да бъде арестуван, промъквайки се обратно в САЩ.
— А защо ще му е да рискува всичко, като може просто да изпрати една спасителна експедиция и да я ръководи от офисите си в Хонконг? — запита Гън.
— Обзалагам се, че картината на корабните останки го преследва в сънищата му и не би поверил и на собствената си майка да ръководи експедицията. Проверих корабните регистри. „Кин Шан маритайм“ притежава кораб за изваждане на потънали плавателни съдове. В секундата щом подуши местонахождението на „Принсес Доу Уан“, той ще изпрати кораба и ще се качи на борда му в Канада, когато навлезе по река Сейнт Лорънс в Големите езера.
— Не се ли страхуваш, че може да го открие пръв? — попита Джулия.
— Няма от какво да се боя. Ще си свалим картите чак след като сме извадили съкровището.
— Откриването му ще бъде първата ни стъпка. Изваждането му ще отнеме година, а може и повече.
Сандекър като че ли изпитваше съмнения.
— Може би залагаш повече отколкото трябва на увереността, че Галахър ще ти покаже къде са останките. Представи си, че е скочил от кораба, преди той да потъне.
— Адмиралът има право — каза Гън. — Ако Галахър наистина знае мястото на потъването, той би се опитал да го извади сам.
— Но не го е направил — беше категоричен Пит — по простото заключение, че нито един от тези предмети на изкуството не се е появявал на бял свят. Сейнт Джулиан може да потвърди: никой не може да скрие, че е намерил съкровище. Каквито и да са причините, Галахър е запазил тази информация за себе си, иначе Сейнт Джулиан би попаднал на сведения за опитите му да го открие.
Сандекър погледна към Пит през дима на пурата си.
— Кога най-рано можеш да тръгнеш към Манитоуок?
— Разрешавате ли ми да тръгна?
Адмиралът намигна на Харпър.
— Мисля, че СЕН ще остави НЮМА да поддържа бала, докато Кин Шан не се появи.
— Няма да споря с вас, адмирале — развесели се Харпър и се усмихна на Джулия. — Полага ти се дълга отпуска, Джулия, но мисля, че няма да имаш нищо против да бъдеш връзка между нашите две агенции по време на търсенето и изваждането.