Време е за шоуто, помисли си Пит. Той леко отмести бутона за издигане на подводния апарат към повърхността. Мъничката подводница изскочи от водата на няколко метра от кея на Шан. Засече времето за реагиране на алармата. За негова изненада минаха цели три минути, преди слепите стени на колибите да се отворят широко и охранителите, яхнали мотоциклети за неравен терен, с картечни пистолети през рамо, се пръснаха наоколо. Пит оприличи превозните средства като китайски копия на японските мотори „Сузуки“ RM, 250 кубика. Охранителите заеха позиции в разчленен строй покрай песъчливия бряг. Трийсет секунди по-късно стената на колибата в края на плаващия кея, която гледаше към езерото, също се отвори и оттам изхвърчаха двама охранители с водни мотопеди, китайско производство, които по форма приличаха на японските джетове „Кавазаки“, и запрашиха след подводния апарат.
Според представите на Пит това съвсем не беше светкавично реагиране. Очакваше много повече от дългогодишни специалисти по охрана. Дори свръхлеките им самолети останаха скрити в хангара им. Явно, че нахлуването с автономен подводен апарат нямаше да бъде проблем.
Пит веднага спусна надолу подводния апарат, но понеже той се виждаше в бистра вода, го прати с остър завой под яхтата, разположена до кея. Нямаше нужда да се притеснява, че охранителите във водните мотопеди ще забележат малката подводница. Техните съдове така разпенваха повърхността на водата, докато кръжаха наоколо, че беше невъзможно да го видят в дълбокото. Пит обърна внимание, че нито един от двамата мъже не беше облечен с водолазен костюм, нито носеше маска за лице и шнорхел — солиден признак, че не са се приготвили да предприемат подводно търсене. Професионалисти на суша, но аматьори във водата, заключи Пит.
Като не откриха никаква следа от нашественик покрай брега, мъжете, охраняващи сушата, слязоха от изкаляните си мотоциклети и застанаха да наблюдават лудешкото препускане във водата. Опит да се проникне в уединеното имение на Шан откъм суша с известен шанс за успех можеше да бъде предприет единствено от екип от специалните части, които бяха експерти в изкуството на тайното промъкване и камуфлажа. Докато откъм езерото беше съвсем различно. Гмуркач можеше лесно да доплува под кея и яхтата без страх, че ще бъде открит. Докато насочваше ПАС обратно към ветрохода, Пит нави риболовната си корда до положение малко под повърхността. Спусна предпазливо изсушената сьомга във водата и закачи сухата й отворена уста за куката, на която все още стоеше пронизан големия червей. После, размахвайки демонстративно ръце, извади отдавна мъртвата риба от водата и нарочно я задържа по-дълго, та да може всеки любопитен поглед да я види. Двамата охранители във водните мотопеди обикаляха около него на не повече от петдесет метра и буйните дири от плавателните им съдове разклащаха ветрохода. Напълно сигурен, че те нямаше да се опитат да го заловят във води, принадлежащи на щата, той не им обръщаше никакво внимание. Вместо това застана с лице към охранителите на брега и размаха рибата като сигнален флаг. Забеляза, че мъжете, като не видяха нищо подозрително, в което да впият зъби, се прибраха в дървените си колиби. След като реши, че вече няма смисъл да се мотае повече наоколо и облекчен, че подводният му апарат не бе открит от охранителите, които явно се интересуваха повече от поведението на един рибар, а не какво става под водата, Пит изтегли котвата, вдигна платното и следван послушно от малката подводница робот под повърхността, се отправи обратно към хангара на приятеля си Фоули. Вкара ветрохода на мястото му, после свали от снимачната камера осеммилиметровата видеокасета, пъхна я в джоба си и прибра подводния апарат в кутията.
След като провери дали обективът на камерата за наблюдение в кухнята е все още скрит зад метлата, той седна да се отпусне с бутилка шардоне „Мартин Рей“. Чувстваше се доволен от себе си, но трябваше да остане предпазлив и нащрек, затова сложи в скута си издраскания си и овехтял автоматичен 45-милиметров колт и го покри със салфетка. Пистолетът, подарък от баща му, неведнъж бе спасявал живота му и той никога не пътуваше без него. След малко стана, разтреби кухнята, свари си кафе и отиде в дневната. Сложи касетата от подводния апарат в специален адаптер и я пъхна във видеото върху телевизионния приемник. После се настани точно пред екрана така, че изображенията да не могат да се виждат от някоя камера, която не бе открил в тази стая.
Наблюдавайки видеоматериала, записан от подводния апарат, не очакваше да види нищо, което да не е естествена принадлежност на езерното дъно. Главният му интерес беше насочен към района под и около кея и яхтата, закотвена до него. Следеше търпеливо подводния апарат, който отначало се движеше напред-назад над по-плитките склонове, а после навлезе над дълбоката дупка в средата на езерото и пое обратно към кея на Шан. През първите пет минути не забеляза нищо, освен случайно преминала риба, която бързо се стрелна настрани от механичния нашественик, морска трева, растяща в тинята, чворести цепеници, отнесени от вливащите се в езерото потоци. Усмихна се под мустак, когато видя няколко детски играчки и велосипеди близо до брега, а в дълбоките води — един автомобил от времето преди Втората световна война. И тогава най-неочаквано зърна странни бели петна през синьо-зелената течност.