— Наложи се голям екип от хора да работят, за да разкрият измамата — уведоми го Пит. — Фалшивият сигнал за помощ от Валпарайзо, спасителните жилетки на мястото, дегизирането на „Принсес Доу Уан“ като „Принсес Юнтай“ при преминаването му през Панамския канал, а оттам по Сейнт Лоурънс до Големите езера. Единственото липсващо парченце от мозайката беше направлението ви.
Галахър повдигна едната си вежда.
— Чикаго. Чрез американското Министерство на външните работи Хуай беше уредил разтоварването да стане на пристанището в Чикаго. А къде са щели да бъдат изпратени оттам, нямах ни най-малка представа. Но лошото време ни връхлетя от север. Като човек, запознат с океана, нямах понятие, че в Големите езера в Северна Америка могат да възникнат бури, по-лоши и от морските. Господи, човече, за първи път видях опитни моряци да си повръщат и червата от буря във вътрешността на сушата.
— Казват, че само в Големите езера има регистрирани петдесет и пет хиляди потънали кораби — каза Пит. — А езерото Мичиган печели първа награда, погълнало е повече от всички други взети заедно.
— Вълните в езерата могат да бъдат по-смъртоносни от тези в океана — продължи Галахър. — Достигат височина десет метра и връхлитат много по-бързо. Вълните в океана се надигат и търкалят само в една посока. Вълните на Големите езера са непредвидими. Завихрят се и кипят като водовъртеж едновременно от всички посоки. Не, сър, виждал съм циклони в Индийски океан, тайфуни в Тихия и урагани в Атлантическия, но ви казвам, няма нищо по-страшно от зимна буря в Големите езера. А нощта, в която „Принсес“ отиде на дъното, беше една от най-страшните.
— За разлика от морето, да маневрираш с кораб в езерата, е почти невъзможно.
— Това е самата истина. В морето корабът може да избяга от бурята. Тук трябва да продължи по курса. — После Галахър му разказа за нощта, когато „Принсес Доу Уан“ се пробил и потънал. Говореше като за някакъв повтарящ се сън. Спомените му не бяха избледнели след двайсет и две години, изминали от трагедията. Всяка подробност беше толкова ярка, сякаш се беше случила вчера. Каза му за страданията, през които бяха преминали с Кейт и как генерал Хуай премръзнал до смърт.
— След като се добрахме до брега, бутнах обратно лодката с тялото му в бушуващите вълни. Повече не го видях и често се чудя дали някой го е намерил.
— Мога ли да ви попитам къде беше корабът? В кое езеро?
Преди да отговори, Галахър закачи рибата на веригата и пак я пусна във водата. После вдигна ръка и посочи на изток.
— Точно там.
Отначало Пит не разбра. Помисли, че Галахър има предвид всяко едно от четирите езера. После му стана ясно.
— В езерото Мичиган ли? Нима „Принсес Доу Уан“ е потънал в езерото Мичиган, недалеч от мястото, където стоим?
— Предполагам, че на около двайсет и пет мили малко на югоизток оттук.
Пит, макар и ликуващ, стоеше като вцепенен. Откритието беше прекалено добро, за да е истина: останките на „Принсес Доу Уан“ и безценният му товар се намират само на двайсет и пет мили разстояние! Той се обърна и изгледа втренчено Галахър.
— Вероятно двамата с госпожа Галахър сте били изхвърлени на сушата някъде наоколо?
— Не сте далеч от истината — усмихна се Галахър. — Точното място е там, където е кеят. Години наред, подтиквани от сантиментални причини, се опитвахме да купим имота, но собствениците не искаха да го продават. Чак след като починаха, децата им ни позволиха да го купим. Разрушихме старата хижа, същата, която ни спаси от замръзване. Беше в лошо състояние, затова на нейно място построихме къщата, която виждате. Смятахме, че ни е даден втори шанс за живот и искахме да прекараме останалите ни години на мястото, където се родихме повторно.
— Защо не потърсихте останките на кораба?
Галахър се изсмя кратко и поклати глава.
— Какво добро щеше да излезе от това? Комунистите все още управляват Китай. Те ще предявят претенции. Щях да съм късметлия, ако бях успял да запазя за себе си дори един гвоздей от някой сандък.
— Можехте и вие да предявите претенции и да станете богат човек.
— Комунистите нямаше да бъдат единствените лешояди, които щяха да се насъберат. В секундата, когато започнех да измъквам онези антики, бюрократите от щатите Уисконсин и Мичиган и федералното правителство щяха да се нахвърлят върху мен. Щях да прекарам повече време по съдилища, отколкото в изваждане на останките и щях да платя повече на адвокати, отколкото да получа нещо.