— И изпълнен с надежда и предчувствие, че ще се справиш успешно с намирането, наредих на „Оушън ретривър“ да прекрати участието си в проекта на брега Мейн и го насочих към езерото Мичиган.
— Чудесен избор. Той е прекрасно оборудван за сложни спасителни операции.
— До четири дни той ще бъде на мястото, където се намират останките на кораба.
— Планирали сте и сте организирали всичко това, без дори да знаете, че Галахър ще ни заведе до съкровището? — попита изумен Пит.
— Както вече казах, отново имах предчувствие.
Пит не преставаше да се възхищава на Сандекър.
— Трудно може да се мери човек с вас, адмирале.
— Винаги обезпечавам залозите си.
— И аз се убедих в това.
— Късмет и ме дръж в течение.
Следван по петите от Джулия, Пит прекара деня в разговори с местни водолази за условията за гмуркане и в изучаване на морски карти на дъното на езерото около мястото, където лежеше „Принсес Доу Уан“. На следващата сутрин на разсъмване те оставиха колата си до яхтклуба на Манитоуок и тръгнаха по кея, докато не откриха „Дайвърсити“ и екипажа му, който ги очакваше.
Лодката, един дванайсетметров „Паркър“ с кабина, беше снабдена с извънбордов двигател „Ямаха“ 250. Добре оборудвана функционално и електронно, с глобална позиционираща система „Навтар“, свързана към компютър 486 и с геометричен военноморски магнитометър 866, „Дайвърсити“ беше снабден и с хидроакустична система „Клайн“ със странично сканиране, която щеше да играе главна роля за търсенето на останките от „Принсес Доу Уан“. За близко разпознаване корабът беше снабден с подводен робот — Минироувър „Бентос“ МК II.
Опитният екипаж се състоеше от Ралф Уилбанкс, едър, весел мъж, в началото на четирийсетте си години с изразителни кафяви очи и наболи мустаци, и партньора му, Уес Хол, общителен мъж, който говореше тихо и спокойно можеше да замества Мел Гибсън.
Уилбанкс и Хол поздравиха топло Пит и Джулия и се представиха.
— Не ви очаквахме толкова рано — каза Хол.
— Ставаме с кокошките, такива сме си — каза Пит усмихнат. — Как мина пътуването ви от Кеноша?
— През целия път имахме спокойни води — отвърна Уилбанкс.
И двамата говореха с мек южняшки акцент. Пих ги хареса от първия миг. Не му бяха необходими документи, за да разбере, че са професионалисти, отдадени на работата си. Те гледаха развеселени как Джулия скочи от пристана на палубата с грациозността на дива котка. Беше облечена с джинси и пуловер под найлоновия анорак.
— Хубава, солидна лодка — каза одобрително Пит, възхищавайки се на „Дайвърсити“.
Уилбанкс кимна в знак на съгласие.
— Ще свърши добра работа. — После се обърна към Джулия. — Надявам се, че нямате нищо против някои несгоди, госпожо. Не сме оборудвани с тоалетна.
— Не се безпокойте за мен, пикочният ми мехур е железен.
Пит погледна над водата към прострялото се сякаш до безкрайността езеро.
— Лек бриз, вълни до около половин метър, условията изглеждат добри. Готови ли сме да потеглим?
Хол кимна и свали вързалата от коловете на пристана. Точно преди да се качи отново на лодката, той посочи към една фигура, която се приближаваше тромаво към тях и махаше с ръка.
— Той с вас ли е?
За изненада на Пит това се оказа Ал Джордино, който подскачаше по дървените талпи, опрян на две патерици. Раненият му крак беше гипсиран от глезена до чатала. Джордино ги озари с тържествуващата си усмивка.
— Чумата да те тръшне, задето смяташе да ме оставиш на брега и да обереш цялата слава!
Щастлив, че вижда своя стар приятел, Пит каза:
— Не можеш да отречеш, че поне се опитах.
Уилбанкс и Хол повдигнаха внимателно Джордино и го настаниха на дълга възглавница, поставена върху една издатина в средата на кораба. Пит го представи на екипажа, а Джулия се суетеше около него и пъхна в ръката му чаша кафе от термоса, който носеше в кошницата за пикник.
— Не трябва ли да си в болница? — попита тя.
— Мразя болниците — изръмжа Джордино. — Това е място, където умират много хора.
— Всички ли, които трябваше, се качиха? — заинтересува се Уилбанкс.
— Всички са налице — отвърна Пит.
Уилбанкс се ухили и каза:
— Да тръгваме тогава.
Щом излязоха от пристанището, Уилбанкс подаде гориво и „Дайвърсити“ се устреми напред, вдигнал нос и запори вълните с трийсет мили в час. Докато Джулия и Джордино седяха, наслаждавайки се на началото на един прекрасен ден под небе, изпъстрено с облаци, които се движеха бавно като пасящо стадо от бели бизони, Пит даде на Уилбанкс навигационната си карта с означено кръстче на двайсет и пет мили югоизточно от къщата на Галахър. Той беше заградил кръстчето с координатна мрежа за търсене пет на пет мили. Уилбанкс въведе координатите в компютъра и изчака цифрите да се появят на монитора. Хол се зае с изучаване на снимките и размерите на „Принсес Доу Уан“.