— Май по-дребните предмети в кораба са се пръснали между отломките от корабокрушението — забеляза Джордино.
— Едва ли — възрази Пит. — Всеки несъществен предмет е бил изнесен преди последното му плаване. С риск да прозвуча като неукротим оптимист, мога да се обзаложа, че в момента наблюдаваме един акър или повече пълен с изключителни предмети на изкуството.
В по-близък план камерите на минироувъра разкриха море от дървени сандъци, разпръснати между останките от кораба. Предположението на Пит се потвърди, когато роботът премина над отломките и се приближи до странна форма, която се материализира от тъмнината. Всички наблюдаваха замаяни как едно изумително човешко творение бавно изплува пред обектива на камерата. Стените на огромен сандък се бяха разпукали като пъпка на роза, откривайки странна форма, застинала в зловеща самота.
— Какво е това? — запита Уилбанкс.
— Бронзов кон с ездач в цял размер — промълви с благоговение Пит. — Не съм голям експерт, но би трябвало да е скулптурата на древен китайски император от династията Хан.
— На колко години предполагаш, че е? — попита Хол.
— На около две хиляди.
Ефектът от вида на коня и ездача, застанали гордо на дъното, беше толкова силен, че следващите две минути всички наблюдаваха мълчаливо образа му на екрана. Джулия сякаш се беше върнала назад във времето. Главата на коня беше леко извърната по посока на минироувъра, ноздрите му бяха издути. Ездачът седеше изправен сковано, невиждащите му очи втренчени в нищото.
— Съкровището… — прошепна Джулия — то е навсякъде.
— Насочи апарата към кърмата — обърна се Пит към Хол.
— Въжето достигна максималната си дължина — отговори Хол. — Ралф ще трябва да премести лодката.
Уилбанкс кимна, измери на компютъра разстоянието и посоката и премести „Дайвърсити“, като повлече и робота, докато не го докара до откъснатата кърма. После Хол прекара сръчно устройството над винтовете на кораба, извисяващи се в тинята. Огромният щурвал беше все още в положение курс право напред. Надписите по кърмата можеха да се различат и показваха, че пристанището му за домуване е Шанхай. Историята се повтори — огънат и разкъсан обков на корпуса, откъснати двигатели, разпръснати произведения на изкуството.
Полунощ дойде и отмина, докато първите хора, чиито очи видяха „Принсес Доу Уан“ след петдесет и две години, разгледаха разбития корпус и безценния му товар от всички ъгли. Накрая, когато решиха, че няма повече какво да се види, Хол започна да изтегля минироувъра.
Дълго след като роботът достигна повърхността и образът на „Принсес Доу Уан“ изчезна в дълбоката бездна, те продължиха да гледат екрана. Корабът отново остана сам на дъното на езерото, единствената му компания беше непознатият ветроход на около петстотин метра от него. Но самотата на „Принсес Доу Уан“ беше временна. Много скоро хора, кораби и съоръжения щяха да проучат останките му и да извадят безценния му товар, който той беше пренесъл от другия край на света и ревниво бе пазил през всичките години, откакто бе отплавал от Шанхай.
Съдбовното пътуване на „Принсес Доу Уан“ все още не беше приключило. Краят му предстоеше да бъде написан.
51.
Историкът Жу Куан седеше зад голямо бюро, поставено върху подиум в просторен кабинет и преглеждаше докладите, събрани от международната армия изследователи, наети от Кин Шан. Проектът „Принсес Доу Уан“ заемаше половината от един етаж в административната сграда на „Кин Шан маритайм“ в Хонконг. Разходите не се пестяха. И въпреки това, независимо от огромните усилия, нищо съществено не беше намерено. За Жу Куан изчезването на кораба си оставаше една мистерия.
Жу Куан и сътрудниците му преровиха всички морски източници в търсене на някаква следа, а в същото време корабът на Кин Шан за търсене и изваждане на потънали подводни съдове продължаваше да обследва водите около брега на Чили, за да открие неуловимия пътнически лайнер. Построен в корабостроителницата на Кин Шан в Хонконг, спасителният кораб беше едно чудо на подводната технология и предизвикваше завистта на всяка океанографска изследователска институция. Корабът, наречен „Джейд адвенчърър“ вместо с китайско име — за улеснение при вадене на документи за работа в чужди води — и неговият екипаж съвсем наскоро бяха открили в Китайско море останките на джонка от шестнайсети век и успешно бяха извадили товара й, състоящ се от порцелан на династията Мин.