— Обещавам от този момент нататък да не обеля нито дума.
— И още една лична услуга…
— Само кажи.
— Моля те, не изпращай по факса историята на Галахър. Мисля, че ще е по-добре, ако го изпратиш по куриер. Разбира се, разноските ще поема аз.
— Както желаеш — съгласи се веднага Пърлмутър. — Ще се обадя за куриер още щом затворя телефона.
— Благодаря ти, приятелю — каза искрено Жу Куан. — Направи ми огромна услуга. Въпреки че „Принсес Доу Уан“ няма голямо икономическо и историческо значение, от много години той беше като досадна муха около ухото ми.
— Разбирам, и на мен ми се е случвало. Някакви незначителни корабни останки пленяват и поглъщат въображението на изследователя.
— Благодаря ти, Сейнт Джулиан, благодаря.
— Желая ти всичко хубаво, Жу Куан. Дочуване.
Китайският историк още не можеше да повярва на късмета си. Това, което само преди минути бе изглеждало неразрешима загадка, изведнъж бе паднало наготово в скута му. Макар и въодушевен, той реши да отложи обаждането до Кин Шан, докато не пристигне куриерът с бележките на Галахър за последните моменти на „Принсес Доу Уан“.
Кин Шан щеше да остане безкрайно доволен, като научеше, че прословутото художествено богатство, откраднато от страната, е прекарало всичките тези години необезпокоявано и съхранено в чистите води на езерото. Жу Куан се надяваше да живее достатъчно дълго, за да види художествените предмети изложени в националната галерия и музея.
— Добре се справи, Сейнт Джулиан — похвали го Сандекър, след като Пърлмутър затвори телефона. — Трябвало е да станеш търговец на употребявани коли.
— Или политик в предизборна кампания — промърмори Джордино.
— Чувствам се като долен мерзавец, дето излъгах така стария човек — каза Пърлмутър. Той замълча и огледа четиримата мъже от НЮМА, седнали около него в кабинета на Сандекър. — С Жу Куан се познаваме от дълги години. Винаги сме изпитвали уважение един към друг. Никак не ми беше приятно да го лъжа.
— Едно на едно сте — успокои го Пит. — Той също те измами. През цялото време се кълнеше, че интересът му към „Принсес Доу Уан“ е чисто академичен. Той прекрасно знае, че корабът е потънал с фантастично богатство на борда. Една факс линия може да бъде подслушана. Защо, мислиш, че те накара да изпратиш историята на Галахър по куриер? Бъди сигурен, че тутакси е съобщил новината на Кин Шан.
Пърлмутър поклати глава.
— Жу Куан е преди всичко учен. Няма да информира шефа си, преди да проучи документа. — Той огледа едно по едно лицата на останалите. — Просто от любопитство, кой написа текста, който изпращам?
Руди Гън вдигна послушно ръка.
— Аз се кандидатирах като доброволец. И мисля, че свърших добра работа. Естествено, позволих си тук-там малко писателска волност. В една бележка отдолу споменах за смъртта на Иън Галахър от инфаркт през 1992. Мисля, че следите на двамата с Кейт са заличени.
Сандекър погледна към ръководителя си по специалните проекти.
— Ще имаме ли достатъчно време да извадим ценните предмети, преди спасителният кораб на Кин Шан да се появи?
— Няма да успеем, ако действа само „Оушън ретривър“.
— Не се безпокойте — каза Гън. — Вече сме наели още два спасителни съда. Единият е от частно дружества в Монреал, а другият го взехме назаем от американските ВМС.
— Бързината ни е много важна — каза Сандекър. — Искам съкровището да бъде вдигнато, преди да е изтекла информация. Не искам никой да ни се бърка, включително и нашето правителство.
— А когато завършим спасителните операции? — поинтересува се Пърлмутър.
— Тогава художествените предмети ще бъдат пренесени бързо в специално оборудвани съоръжения, за да се запазят от увреждане след тези години, прекарани във вода. В същото време ще обявим откритието и ще отстояваме позициите срещу бюрократите от Вашингтон и Бейджин.
— А Кин Шан? — продължи да пита Пърлмутър. — Какво ще стане, когато се появи заедно със спасителния си кораб?
Пит се усмихна злокобно.
— Ще му подготвим посрещане, подходящо за човек с неговите изключителни качества.
52.
„Оушън ретривър“, на чийто борд бяха Пит, Джордино, Гън и Джулия, пристигна първи на мястото с останките на „Принсес Доу Уан“. Канадският спасителен кораб „Хъдсън бей“ на дружеството „Дийп ъбис систем лимитид“ от Монреал, пристигна само четири часа по-късно. Той беше по-стар съд, преустроен от влекач. Подпомогнато от чистата и спокойна вода, изваждането на съкровището започна веднага.