— Шлепът е натоварен и е на път към повърхността — отговори Пит, който подуши въздуха и долавяйки мириса на кафе, извика да му донесат една чаша.
— Все още съм изумен от броя на предметите — каза Гън, настанявайки се пред пулта за радиовръзка и редицата светещи екрани.
— „Принсес Доу Уан“ е бил невероятно претоварен — отбеляза Пит. — Не е изненадващо, че се е разчупил и потънал в бурните води.
— Какво ни остава, за да приключим?
— Повечето от сандъците са извадени. С кърмата сме привършили. Трюмовете трябва да бъдат изпразнени до края на следващата смяна. Сега събираме малките сандъци, които са били подредени в коридорите и пътническите каюти в централната част на кораба. Колкото по-навътре проникват водолазите, толкова по-труден става пътят им.
— Има ли някакво известие кога се очаква пристигането на спасителния кораб на Кин Шан?
— „Джейд адвенчърър“ ли? — Пит погледна към картата на Големите езера, разгъната върху масата. — Последното съобщение е, че е преминал Квебек и е на път към Сейнт Лоурънс.
— Това означава, че ще пристигне след около три дена.
— Не са загубили никакво време да приключат търсенето около Чили. Час след като Жу Куан е получил фалшивите ни сведения, вече са били на път към Канада.
— Ще се разминем на косъм — забеляза Гън, докато наблюдаваше как изкуствените пръсти на подводния апарат нежно измъкват от тинята една порцеланова ваза. — Ще извадим късмет, ако успеем да свършим и се изнесем оттук, преди „Джейд адвенчърър“ и нашият приятел да са се появили на сцената.
— Засега имаме късмет, че Кин Шан не изпрати някой от агентите си на разузнаване.
— Бреговата охрана, която се грижи за нас, има заповед да докладва за всяко подозрително плавателно средство.
— Когато идвах на смяна миналата нощ, Ал каза, че репортер от местен вестник бил получил по някакъв начин обаждане от „Оушън ретривър“. Ал го засякъл, когато разпитвал какво правим тук.
— И какво му е обяснил Ал?
— Казал му, че проучваме дъното и търсим останки от динозаври.
— И репортерът му е повярвал? — попита недоверчиво Гън.
— Вероятно не, но Ал му обещал да го качи на кораба през почивните дни.
Гън погледна озадачено.
— Но ние би трябвало да сме си тръгнали дотогава.
— Такъв е планът — разсмя се Пит.
— Трябва да се смятаме за щастливци, че слуховете за съкровища още не са довели тук рояци търсачи.
— Щом чуят и една дума, ще долетят да оберат трохите.
Джулия влезе с поднос в едната ръка.
— Закуска — обяви весело тя. — Каква прекрасна сутрин!
Пит потри наболата си брада.
— Не съм забелязал.
— Защо си толкова радостна? — попита я Гън.
— Току-що ми се обади Питър Харпър. Кин Шан е слязъл на летището на Квебек от японски самолет, преоблечен като член на екипажа. Канадската кралска моторизирана полиция го е проследила до брега, където се качил на малка лодка и се срещнал с „Джейд адвенчърър“.
— Алилуя! — възкликна Гън. — Захапал е стръвта.
— Вече виси на въдицата — отвърна Джулия засмяна. Тя остави подноса на масата за навигационни карти и повдигна кърпата, откривайки чинии с пържен бекон и яйца, препечен хляб, грейпфрут и кафе.
— Това са добри новини — каза Пит, придръпвайки стол към масата, без да са го поканили. — Харпър каза ли кога е планирал да арестува Кин Шан?
— Има среща с юристите на СЕН, за да съставят план. Мога да ви кажа, че съществуват големи опасения, че Външното министерство и Белия дом ще се опитат да окажат натиск.
— Страхувах се от подобно нещо — каза Гън.
— Питър и комисарят Мънро имат съмнения, че Кин Шан може да се изплъзне от мрежата им благодарение на политическите си връзки.
— А защо не се качат на „Джейд адвенчърър“ и да приберат задника му още сега? — попита Гън.
— Нямаме законно право да го задържим, докато корабът му плава в канадски гранични води — езерата Онтарио, Ери и Хурон — обясни Джулия. — Чак след като „Джейд адвенчърър“ мине през проливите Мекинък и влезе в езерото Мичиган, Кин Шан ще бъде в американски води.