Със стегнатото си телосложение в резултат на тичането му по осем километра на ден и гимнастиката в здравния център на служителите на НЮМА, Сандекър младееше за човек, който скоро щеше да навърши шейсет и пет години. Уважаван директор на НЮМА от деня на нейното основаване, той бе изградил федерално бюро за океански науки, което предизвикваше завистта на всички морски държави в света. Беше енергичен и смел човек и не приемаше „не“ за отговор. След трийсет години във Военноморските сили, окичен с много медали, той беше избран от един предишен президент да оглави НЮМА във време, когато нямаше един дайм излишен за финансиране, нито одобрение от Конгреса. В продължение на петнайсет години Сандекър беше настъпвал много хора по мазолите, беше си създал немалко врагове, но продължи да преследва целта си дотогава, докато не остана нито един конгресмен, който да го подчини на политическото лакейство. Егоцентричен, и в същото време простодушен, той не можеше да устои на суетата и си боядисваше сивеещите кичури, които прошарваха яркорижата му коса и брадичка а ла Вандайк.
Мъжът до него, командир Руди Гън, беше облечен със смачкан делови костюм. Седеше с превити рамене и току разтриваше ръце. Априлските нощи във Вашингтон бяха доста хладни, за да се отпусне човек. Възпитаник на Военноморската академия, Гън беше служил на подводници, докато адмиралът не го взе за свой главен помощник. Когато Сандекър напусна, за да сформира НЮМА, Гън го последва и бе назначен за ръководител на операциите.
Гън погледна Сандекър през очилата си с рогови рамки, после — към светещия циферблат на часовника си и наруши мълчанието. В гласа му се долавяше смесица от умора и раздразнение.
— Адмирале, имате ли представа защо президентът иска да ни види в един часа посред нощ?
Сандекър отмести поглед от прелитащите навън светлини и поклати глава.
— Не, никаква. Но съдейки по тона на Мортън Леърд, не можехме да отклоним поканата.
— Не знам да има някаква криза — измърмори с отпаднал глас Гън, — нито вътрешна, нито външна, която да налага такава среднощна секретност.
— Нито пък аз.
— Този човек спи ли изобщо?
— По три часа в денонощието, между четири и седем сутринта, според моите източници от Белия дом. За разлика от предишните трима президенти, които излязоха от редиците на Конгреса и бяха мои добри приятели, сегашният, който изкарал два мандата като губернатор на Оклахома, ми е напълно непознат. За краткото му време на този пост, откакто зае мястото на предшественика му, който получи лек инсулт, за първи път ще имам възможност да разговарям с него.
Гън погледна към тъмнината навън.
— Никога ли не сте се срещали с Дийн Купър Уолас, дори когато беше вицепрезидент?
Сандекър поклати глава.
— Доколкото разбрах, на него НЮМА не му е нужна.
Шофьорът отби лимузината от Пенсилвания авеню и зави по барикадираната алея за коли, водеща към северозападния портал на Белия дом.
— Пристигнахме, господин адмирал — съобщи той, докато отваряше задната врата на колата.
Униформен служител от тайните служби провери личните карти на Сандекър и на Гън и отметна имената им в списъка за посетители. После двамата бяха поведени през входа на сградата към приемната. Администраторката, приятна жена на вид над трийсет и пет години, с кестенява коса, прибрана назад в старомоден кок, стана и се усмихна сърдечно. На табелката върху бюрото й беше изписано името Робин Кар.
— Адмирал Сандекър, командир Гън, приятно ми е да се запознаем.
— Много до късно работите — отбеляза Сандекър.
— За щастие часовникът ми тиктака в унисон с президентския.
— Дали ще можем да получим по чаша кафе?
Усмивката й мигом изчезна.
— Съжалявам, но мисля, че няма да има време. — Тя бързо седна на мястото си, вдигна телефонната слушалка и каза само: — Адмиралът е тук.